Сара Груън - Вода за слонове

Крадецът на лимонада е ударил работниците там, където най-много боли и те са готови за ответни действия. Когато стигаме в Кълъмбъс, неколцина от тях се скриват недалеч от бъчвата и започват да чакат.

Малко преди представлението Август ме призовава в палатката на Марлена, за да разгледам някаква обява за бял кон, който изпълнява номера без ездач. На Марлена й трябва още един, защото дванайсет коня са по-впечатляващи от десет, а всичко тук се върти около зрелището. Освен това тя смята, че Боаз тъгува, задето е оставен сам в менажерията, докато другите играят на манежа, така поне казва Август. Аз обаче подозирам, че след избухването ми в готварницата, той отново е решил да ме удостои с благоразположението си. Или е това, или Август е решил да държи приятелите си близо, а враговете — до себе си.

Седя на един сгъваем стол с „Билборд“ в скута си и бутилка сарсапарила в ръката си. Марлена е до огледалото и оправя костюма си, а аз се опитвам да не гледам към нея. Единственият път, когато погледите ни се срещат в огледалото, аз затаявам дъх, тя се изчервява и двамата бързо отклоняваме очи.

Август не забелязва нищо; той закопчава жилетката си и бъбри дружелюбно, когато чичо Ал нахлува през процепа, който служи за врата.

Марлена се обръща вбесена.

— Хей, не са ли те учили да чукаш, преди да нахлуеш по този начин в палатката на една дама?

Чичо Ал не й обръща и капка внимание. Той се отправя с широки крачки право към Август и забучва пръст в гърдите му.

— Бил е твоят проклет слон! — крясва той.

Август поглежда надолу към забития в гърдите му пръст, остава неподвижен за няколко мига и после изискано го улавя между палеца и показалеца си. Отмества ръката на чичо Ал от себе си и изважда от джоба си кърпичка, за да избърше от лицето си пръските слюнка.

— Моля? — пита той, когато привършва операцията.

— Бил е твоят проклет крадлив слон! — крещи чичо Ал и отново облива Август със слюнка. — Тя изважда пръта си от земята, взема го със себе си, изгълтва проклетата лимонада, а после се връща и забива пръта в земята!

Марлена се плесва с длан през устата, но не достатъчно бързо.

Чичо Ал се извръща към нея, побеснял от гняв.

— Мислиш, че е смешно, така ли? Мислиш, че е смешно?

Кръвта се отдръпва от лицето й.

Надигам се от стола си и пристъпвам напред.

— Е, трябва да признаеш, че в ситуацията има определен…

Чичо Ал се обръща, поставя и двете си ръце на гърдите ми и ме блъсва с такава сила, че падам назад и се стоварвам върху един куфар.

Той се завърта, за да се изправи лице в лице с Август.

— Тоя шибан слон ми струва цяло състояние! Заради него не можах да платя на хората и трябваше да се погрижа за бизнеса, а и се набутах в беля с ужасния началник на гарата! И за какво? Този проклет звяр не може да изпълни нито един номер, а на всичко отгоре краде шибаната лимонада!

— Ал! — рязко казва Август. — Внимавай как говориш. Бих желал да си припомниш, че се намираш в присъствието на дама.

Главата на чичо Ал се завърта. Той поглежда Марлена без капчица разкаяние и отново се извръща към Август.

— Уди ще изчисли на колко възлизат загубите — заявява. — А после ще ти ги удържа от заплатата.

— Нали вече ги взе от заплатите на работниците — тихо се обажда Марлена. — Смяташ ли да им върнеш парите?

Чичо Ал я гледа с изражение, което не ми харесва — не ми харесва дотолкова, че пристъпвам напред и заставам между двамата. Той премества поглед към мен и челюстта му се стяга от гняв. После се обръща и ядно напуска купето.

— Каква мижитурка — процежда Марлена и се връща пред тоалетката си. — Можех да се обличам.

Август е съвършено неподвижен. После посяга към цилиндъра си и към слонския остен.

Марлена вижда жеста му в огледалото.

— Къде отиваш? — пита бързо. — Август, какво правиш?

Той се устремява към вратата.

Тя го сграбчва за ръката.

— Оги! Къде отиваш?

— Аз няма да съм единственият, който ще плати за лимонадата — изсъсква той, като маха ръцете й от себе си.

— Август, не! — отново го хваща за лакътя и този път влага цялата си тежест в хватката в отчаян опит да го спре да излезе от палатката. — Август, чакай! За бога! Тя не е разбирала какво върши. Следващия път ще я завържем по-сигурно…

С един тласък Август се освобождава от ръцете й; Марлена полита и пада на пода. Той я поглежда с отвращение, след което слага шапката на главата си и се обръща с гръб към нея.

— Август! — изпищява тя. — Спри!

Той бутва брезента на входа и изчезва. Марлена седи зашеметена на мястото, където е паднала. Поглеждам от нея към изхода и после пак към нея.