Сара Груън - Вода за слонове

— Да, това ще свърши работа. И така, какъв е проблемът? — пита той и пъхва часовника в джоба на жилетката си.

Намираме се в коридора точно пред купето на Август и Марлена, а вратата е все още отворена.

— Трябва да отидем някъде другаде — снишавам глас.

Докторът вдига рамене.

— Добре тогава, да вървим.

Веднага щом се озоваваме навън, лекарят се обръща към мен.

— И така, къде трябва да проведем прегледа?

— Не става въпрос за мен, а за един приятел. Ръцете и краката не го слушат, а има и други проблеми. Той сам ще ви каже, когато отидем при него.

— А — чуди се лекарят. — Господин Розенблат ме накара да помисля, че човекът с проблем сте вие… проблем от доста лично естество.

Лицето му се променя, докато върви след мен по линията. По времето, когато стигаме до прясно боядисаните вагони непосредствено след локомотива, изглежда разтревожен, а когато се оказваме край разбитите вагони на Летящия ескадрон, лицето му представлява разкривена гримаса на отвращение.

— Той е тук вътре — соча, скачайки във вагона.

— А ще благоволите ли да ми кажете как очаквате да стигна дотам? — пита той.

От сенките изниква Ърл, понесъл в ръце една дървена щайга. Той скача от влака, поставя щайгата пред вратата и я потупва шумно. За миг лекарят се взира в нея, след което се покатерва отгоре й, стиснал превзето пред себе си черната си чанта.

— Къде е пациентът? — пита той, присвил очи, като се мъчи да различи нещо в мрака на вагона.

— Ей там — отговаря Ърл. Кемъл се е свил в един ъгъл, Грейди и Бил са приведени над него.

Докторът отива до тях.

— Моля, отдръпнете се — нарежда им.

Двамата мъже се отдръпват и почват изненадано да си шепнат. Отиват в другия край на вагона и проточват вратове, дано видят как върви прегледът.

Лекарят се доближава до Кемъл и прикляква до него. Не мога да не забележа, че внимава да не допира коленете на панталона си до мръсния под. Няколко минути по-късно той се изправя и казва:

— Парализа, предизвикана от ямайски джинджифил, няма съмнение.

Поемам си дъх, който изсвистява през стиснатите ми зъби.

— Какво? Какво е това? — изграчва Кемъл.

— Разболял си се, защото си пил ямайски джинджифилов екстракт — докторът изрича последните три думи подчертано натъртено. — Или джейк, както обикновено го наричат.

— Но… но как? Защо? — очите на Кемъл отчаяно търсят лицето на лекаря. — Не разбирам. Пия го от години.

— Да. Да, така си и мислех.

Гневът изгаря гърлото ми като пелин. Прекосявам вагона и заставам до доктора.

— Не ви чух да отговаряте на въпроса — произнасям, като се мъча да запазя гласа си колкото се може по-спокоен.

Лекарят се обръща и изучава лицето ми през пенснето си. След кратка пауза изрича:

— Този ефект е предизвикан от крезол, включен в състава на екстракта от производителя му.

— Мили боже! — възкликвам.

— Точно така.

— Защо са го прибавили?

— За да заобиколят правилата, които изискват ямайският джинджифилов екстракт да бъде неприятен на вкус — отново се обръща към Кемъл и повишава глас: — Правилата, които трябва да предотвратят използването на джейк като алкохолна напитка.

— Ще се оправя ли? — гласът на Кемъл е висок и предрезгавял от страх.

— Боя се, че не.

Чувам как зад мен останалите притаяват дъх. Грейди излиза напред, застава пред доктора и рамото му се допира до моето.

— Чакай малко, искаш да кажеш, че не можеш да направиш нищо?

Лекарят се изправя и пъха ръце в джобовете си.

— Аз ли? Не — лицето му е съвсем безизразно, като че ли се опитва да затвори ноздрите си чрез свиване на лицевите мускули. Той вдига чантата си и се отправя към вратата.

— Почакай само един шибан момент — натъртва Грейди. — Щом ти не можеш да направиш нищо, няма ли някой, който да може?

Лекарят се обръща, за да говори направо на мен: предполагам, защото аз съм този, който му плаща.

— О, има мнозина, които с готовност ще ви вземат парите и ще ви предложат лек — газене през пълни с мазнина локви, електрошокова терапия и какво ли не, но от всичко това няма и капка полза. С времето може да възстанови чувствителността на крайниците си до известна степен, но това подобрение ще е съвсем минимално. В най-добрия случай. На първо място изобщо не е трябвало да пие тази гадост. Както знаете, това е нарушение на федералния закон.

Чувствам се така, сякаш съм загубил дар слово, а устата ми може дори да е отворена.

— Това ли е всичко? — пита той.

— Моля?

— Имате… ли… нужда… от… още… нещо? — пита той, като че ли съм бавноразвиващ се.