Сара Груън - Вода за слонове

Оставам все така бездеен.

— Казах, ставай!

— А на теб какво ти пука? — изръмжавам в отговор. — И престани да викаш, че ме боли главата.

— Просто ставай, по дяволите, или ще се погрижа да те заболи и останалата част от тялото ти!

— Добре! Само спри да крещиш!

Надигам се с мъка, заставам прав и му хвърлям кръвнишки поглед. Главата ми пулсира и имам чувството, че към всяка от ставите ми е прикачена огромна тежест. Тъй като Кинко не сваля очи от мен, се обръщам към стената, задържайки червения пеньоар пред тялото си, докато не вдигам гащите си в опит да прикрия обезкосмените си слабини. Въпреки това обаче чувствам, че лицето ми пламти.

— О, и приеми от мен един съвет — продължава Кинко. — Няма да е зле да пратиш на Барбара някое и друго цвете. Другата е най-обикновена курва, но Барбара е приятел.

Срамът ме преизпълва до такава степен, че съзнанието ми ми изневерява. След като се преборвам с желанието да припадна, приковавам поглед надолу към пода, сигурен, че никога вече няма да събера смелост да погледна в очите когото и да било.

През нощта са отместили влака на „Братя Фокс“ от железопътната линия, а станалият предмет на така разгорещена полемика слонски вагон сега е прикрепен към нашия локомотив, където пътуването ще бъде най-гладко. Той не е направен от дъски, а от метал, с процепи, които позволяват на обитателката му да диша. Момчетата от Летящия ескадрон вече са се заели с прибирането на палатките, вече са свили повечето от най-големите, разкривайки силуета на Жолиет в далечината зад тях. Малка тълпа от граждани се е събрала и наблюдава дейността.

Откривам Август в палатката с менажерията. Застанал е точно пред слона.

— Размърдай се! — вика той, размахвайки около лицето й остена.

Тя размахва хобот и примигва.

— Казах, размърдай се! — минава зад нея и я удря силно по задния крак. — Мърдай, мътните те взели! — Очите й се присвиват, а огромните й уши щръкват от двете страни на главата й.

Август ме вижда и замръзва на мястото си, после отпуска остена да виси в ръката му.

— Тежка нощ, а? — ухилва ми се злобно.

Тилът ми се сгорещява и червенината пропълзява по цялата ми глава.

— Няма значение. Вземи един прът и ми помогни да накараме този тъп звяр да се размърда.

Пийт се появява иззад него. Върти нервно шапката си в ръце.

— Август?

Август се обръща побеснял.

— О, за бога! Какво има, Пийт? Не виждаш ли, че съм зает?

— Месото за котките пристигна.

— Добре. Заеми се. Нямаме много време.

— Какво точно искаш да направя с него?

— А ти какво, по дяволите, си мислиш, че искам да направиш с него?

— Но, шефе… — подхваща Пийт, очевидно обезпокоен.

— Майната му! — ругае Август и вената на слепоочието му опасно се издува. — Всяко скапано нещо ли трябва да го правя сам? Ето — продължава той и ми натиква в ръцете слонския остен. — Научи това добиче на нещо. Каквото и да е. Доколкото разбрах дотук, знае само да сере и да яде.

Вземам въжето и го гледам как изфучава от палатката. Все още се взирам след него, когато хоботът на слона преминава покрай лицето ми и издишва в ухото ми струя топъл въздух. Завъртам се и се оказвам точно до едно кехлибарено око, което примигва към мен. Погледът ми се премества от това око към остена в ръката ми.

Отново поглеждам нагоре към окото и то пак примигва. Навеждам се и оставям остена на пода.

Тя размахва хобот над земята пред себе си и развява ушите си като две огромни листа. Устата й се отваря в усмивка.

— Здравей — говоря й нежно. — Здравей, Роузи. Аз съм Якоб.

След моментно колебание протягам ръка, съвсем малко. Хоботът изсвистява покрай нея, издишвайки. Окуражен, се пресягам и полагам ръка на рамото й. Кожата й е груба, неравна и удивително топла.

— Здравей — повтарям и я потупвам лекичко, колкото за проба.

Подобното й на корабно платно ухо се свива напред и после обратно, а хоботът се връща. Докосвам го колебливо, а после го погалвам. Вече съм влюбен и дотам запленен, че не виждам Август, докато той не спира рязко точно пред мен.

— Какво, по дяволите, ви става на всички тази сутрин? Би трябвало да ви уволня всичките, до последния скапан човек. Пийт не ще да се погрижи за бизнеса, ти правиш цяло шоу, като изчезваш, а после идваш да ми се лигавиш тук със слона. Къде е проклетият остен?

Навеждам се и го вдигам от пода. Август го изтръгва от ръката ми и ушите на слона отново прилепват до главата му.

— Ето принцесо — казва Август. Има предвид мен. — Имам за теб една работа, която може и да успееш да свършиш. Иди намери Марлена. Направи така, че за известно време да не стъпва зад менажерията.