Сара Груън - Вода за слонове

Ахвам. Жените се кискат, но това е някакъв мъркащ смях — окуражаващ звук, докато се опитват да изтръгнат реакция от тялото ми.

О, господи, о, господи, та тя го смуче. За бога, смуче го.

Не, няма да успея да…

О, боже, ей сега ще…

Извръщам глава и изсипвам върху Нел цялото злощастно съдържание на стомаха си.

Събуждам се от някакъв кошмарен скърцащ звук, а после тъмнината, която ме обгръща, е прорязана от лъч светлина.

Кинко поглежда към мен.

— Ставай, радост моя. Търси те шефът ти.

В ръката си държи някакъв повдигнат капак. И всичко това започва да придобива смисъл, защото, както схванатото ми тяло осъзнава едновременно с мозъка, се намирам натъпкан в куфар.

Кинко подпира капака отворен и се отдалечава. Успявам да разхлабя превития си врат и да се извия до седнало положение. Сега установявам, че куфарът се намира в палатка и е заобиколен от всички страни от море от закачалки с ярки костюми, реквизити и тоалетни масички с огледала.

— Къде съм? — изграчвам, задавям се и се опитвам да прочистя засъхналото си гърло.

— В „Клоун-али“ — отвръща Кинко, докато взема някакви бурканчета с боя от един скрин.

Вдигам ръка, за да закрия очите си, и забелязвам, че е облечена в коприна. В червен копринен пеньоар, ако трябва да бъда точен. Пеньоар от червена коприна, който е широко отворен. Поглеждам надолу и виждам, че някой е обръснал гениталиите ми.

Трескаво придърпвам двете страни на дрехата и се чудя дали Кинко ме е видял.

Мили боже, какво направих снощи? Нямам представа. Нямам нищо освен откъслечни спомени и…

О, господи. Повърнах върху жена.

Едва успявам да се изправя на крака, като завързвам пеньоара. Избърсвам челото си, което ми се струва необичайно мазно. Когато свалям ръката си, виждам, че е побеляла.

— Какво, по дя… — започвам, втренчен в нея.

Кинко се обръща и ми подава огледало. Поемам го, обхванат от тревога. Когато го вдигам към лицето си, отсреща ме гледа физиономията на цирков клоун.

Провирам глава през процепа на палатката, оглеждам се наляво и надясно и се понасям към вагона с животните, следван от вълна от кикот и освирквания.

— Уаууу, вижте само тая гореща кукличка!

— Хей, Фред, ела да хвърлиш едно око на новата стриптийзьорка!

— Я кажи, миличка, имаш ли планове за довечера?

Хвърлям се в стаята на козите, затръшвам вратата и се облягам на нея. Дишам тежко, вслушвайки се в смеха навън, докато най-после престава. Сграбчвам някакъв парцал и отново избърсвам лицето си. Вярно, че го избърсах на две на три, преди да изляза от палатката на клоуните, но някак все още не мога да повярвам, че е чисто. Не мисля, че която и да било част от мен някога отново ще бъде чиста. А най-лошото е, че дори не знам какво съм направил. Спомням си само някакви откъслеци и колкото и да са страховити, по-страшно е това, че не знам какво се е случило помежду тях.

Изведнъж ми хрумва, че дори не знам дали съм още девствен.

Мушвам ръка от вътрешната страна на пеньоара и почесвам покритите си с набола четина топки.

Кинко влиза в стаята на козите няколко минути по-късно. Лежа на постелята си, преметнал ръце върху главата си.

— По-добре си вдигни задника оттам — съветва ме. — Той все още те търси.

Нещо се завира в ухото ми и изсумтява. Повдигам глава и се удрям в един влажен нос. Куини отскача назад като изстреляна с катапулт и започва да ме изучава от един метър разстояние, като предпазливо ме души с муцуната си. О, обзалагам се, че тази сутрин може да засече по мен поне дузина миризми. Отново стоварвам глава на възглавницата.

— Да те уволнят ли искаш, или какво? — пита Кинко.

— В този момент хич не ме е грижа — промърморвам.

— Какво?

— Напускам, тъй или иначе.

— За какво говориш, по дяволите?

Не мога да му отговоря. Не мога да му кажа, че не само съм се унизил отвъд всяка вяра или изкупление, но също така съм и провалил първата си възможност да правя секс — нещо, за което си мисля постоянно през последните осем години. Да не споменаваме как повърнах върху една от жените, които ми го предлагаха, а после припаднах и дори не съм усетил как някой ми е обръснал топките, боядисал е лицето ми и ме е натикал в куфар. Макар че той сигурно знае поне част от тези неща; нали не друг, а той ме намери тази сутрин. Може дори да е взел участие във веселбата.

— Не ставай женчо — повишава глас. — Да не искаш да тръгнеш безцелно нагоре-надолу като онези нещастни задници там? А сега ставай, преди да са те уволнили.