Сара Груън - Вода за слонове

— Здрасти, сладурче — смее се Барбара, като се пресяга и ме гали по лицето. — Добре ли си?

— Ммм — отвръщам, опитвайки се да кимна.

Пръстите й се плъзват под брадичката ми, докато тя се обръща към русокосата жена приклекнала до нея:

— Толкова е млад. О, толкова е сладък, нали, Нел?

Нел вдишва от цигарата, която държи в ръка, и издухва дима с крайчеца на устата си.

— О, да. Мисля, че досега не съм го виждала.

— Беше при палатката за стриптийз преди няколко вечери, пазеше там — информира я Барбара и отново се извръща към мен: — Как се казваш, сладурче? — пита тя с нежен глас и плъзга пръсти по бузата ми.

— Якоб — отвръщам, като едва успявам да не се оригна.

— Якоб — повтаря тя. — О, така кажи, сега се сещам кой си. Точно за него говореше Уолтър — обяснява тя на Нел. — Съвсем нов е. Наистина добре се справи там, в шатрата за стриптийз.

Улавя ме за брадичката и я повдига, вглеждайки се дълбоко в очите ми. Опитвам се да й отвърна със същото, но нещо не мога да фокусирам погледа си.

— О, ама ти си голямо бонбонче. И тъй, кажи ми, Якоб, бил ли си някога с жена?

— Аз… ъъъ… — заеквам. — Ъъъ…

Нел се изкикотва. Барбара се обляга назад и слага ръце на кръста си.

— Как мислиш? Да го поздравим ли с „добре дошъл“, както се полага?

— Ние на практика сме длъжни да го направим — заявява Нел. — Ново попълнение и девственик при това? — ръката й се плъзва между краката ми и се спира върху чатала ми. Главата ми, която до този момент се е полюлявала апатично на шията, изведнъж се изправя. — Мислиш ли, че и там, отдолу, космите му са червени? — пита тя, обхващайки ме в дланта си.

Барбара се навежда напред, разтваря ръцете ми и вдига едната до устата си. После я обръща, плъзга по дланта един дълъг нокът и се взира право в очите ми, докато прокарва езика си по същото място. След това взема ръката ми и я поставя на лявата си гърда точно там, където трябва да е зърното.

О, господи! О, господи! Докосвам женска гърда. През дрехата наистина, но все пак…

За миг Барбара се изправя, приглажда полата си, оглежда се крадешком наоколо и после се привежда над мен. Все още разсъждавам над тази смяна на позициите, когато тя отново хваща ръката ми, притегля я този път под полата си и притиска пръстите ми под горещата, влажна коприна.

Затаявам дъх. Уискито, луната, джинът и бог знае какво още — всичко това изчезва само за миг. Тя започва да движи ръката ми нагоре-надолу, над тези странни и прекрасни нейни долини.

О, дявол да го вземе! Като нищо мога да стигна до оргазъм още сега.

— Хмммм? — измърква тя и намества ръката ми така, че средният ми пръст се плъзга още по-навътре в нея. От двете страни на пръста ми се издува топла коприна, която пулсира под допира ми. Тя отмества ръката ми, връща я обратно на коляното ми и стиска члена ми едва-едва, колкото за опит.

— Ммм — мърка с полупритворени очи. — Готов е, Нел. Дявол да го вземе, ама как обичам младоци като него.

Останалата част от нощта ми се явява като в проблясъци на епилептик. Знам, че в един момент се оказах притиснат между двете жени, но мисля, че паднах през вратата на вагона с животните. Поне знам, че се озовах проснат по лице в мръсотията. После отново ме дръпват нагоре и ме влачат в тъмното, докато накрая сядам на ръба на едно легло.

Сега вече определено виждам две Барбари. Както и два екземпляра от онази, другата, Нел, нали така беше?

Барбара отстъпва назад и вдига ръце във въздуха. Отмята глава и ги плъзга надолу по тялото си, движейки се в ритъма на някакъв танц в светлината на свещта. Определено съм заинтригуван, за това няма две мнения. Обаче просто не мога да седя повече изправен, така че падам по гръб назад.

Някой ми смъква гащите. Измънквам нещо — не съм съвсем сигурен какво, но май не е окуражаване. Изведнъж започвам да се чувствам зле.

О, боже. Тя ме докосва — докосва го, милва го експериментално. Надигам се на лакти и поглеждам надолу. Виждам, че е отпуснат — малко розово охлювче, скрито в черупката си. Освен това сякаш е залепено за крака ми. Тя го забелва, освобождава го, заравя ръце между бедрата ми, за да ги раздели и посяга към топките ми. Обхваща ги с една ръка, подхвърляйки ги като яйца в шепата си, докато изследва пениса ми. Той се свива безнадеждно под манипулациите й, а аз гледам ужасен.

Другата жена — сега отново е само една и как, по дяволите, да се ориентирам в ситуацията? — ляга до мен на леглото, измъква една доста постна гърда от роклята си и я повдига до устата ми, потрива с нея цялото ми лице. Сега към мен се приближават начервените й устни — зееща паст с хищно протегнат език. Обръщам глава надясно, където няма жена. А после усещам една уста, която се доближава до главата на пениса ми.