Сара Груън - Вода за слонове

— Да. Вечерята беше прекрасна. Благодаря ти.

Докато ни обгръща нова вълна от мълчание, осъзнавам, че ако не искам да рискувам със скачане по вагоните пиян, и то посред нощ, ще трябва да остана да спя там, където се намирам в този момент.

— Моля те, Якоб — шепне Марлена, — толкова искам нещата между нас да потръгнат. Август е безкрайно доволен, че се присъедини към нас. Както и чичо Ал.

— И каква е причината за това?

— Чичо Ал много се ядосваше, задето си няма ветеринар, и после изведнъж се появи ти, и то не от къде да е, а от самата „Бръшлянова лига“.

Гледам я, без да обеля и дума и без да разбирам какво иска да каже.

— „Ринглинг“ имаха ветеринар — продължава Марлена, — а чичо Ал е щастлив винаги, когато може да се мери по нещо с „Ринглинг“.

— Мислех, че ненавижда „Ринглинг“.

— Скъпи, той иска да бъде „Ринглинг“.

Отпускам глава на облегалката и затварям очи, но това ми причинява ужасен световъртеж, затова отново ги отварям и се опитвам да съсредоточа погледа си върху краката, увиснали от края на леглото.

Когато се събуждам, влакът току-що е спрял — може би наистина да съм проспал пронизителния писък на спирачките? Светлината на слънцето нахлува пред прозореца и пада върху мен, а мозъкът ми болезнено се блъска в стените на черепа. Очите ми парят, а в устата си имам вкус на гнилоч.

Олюлявайки се, успявам да се изправя и поглеждам към спалнята. Август е обвит около Марлена, а ръката му е преметната върху тялото й. Лежат върху завивката и все още са напълно облечени.

Всички ми хвърлят странни погледи, когато излизам от вагон 48, облечен в смокинг и стиснал под мишница другите си дрехи. Повечето от хората, които пътуват в тази част на влака са артисти, така че свидетелите на оттеглянето ми ме наблюдават с някаква недружелюбна развеселеност. Когато минавам през спалните вагони на работниците, погледите стават по-остри и по-подозрителни.

Предпазливо се качвам във вагона за животните и отварям вратата на малката стая.

Кинко седи на ръба на леглото си, стиснал порнографско списание в едната ръка и пениса си в другата. Когато ме вижда, замръзва насред движението, а влажната зачервена глава на пениса продължава да набъбва в юмрука му. За част от секундата настава мълчание; в следващата част го нарушава свистенето на бутилка от кока-кола, която полита към главата ми. Незабавно се снишавам.

— Разкарай се оттук! — крясва Кинко, докато бутилката се разбива на парчета във вратата зад мен. Той скача и ерекцията му прави огромен скок. — Разкарай се оттук, мътните да те вземат! — запраща по мен втора бутилка.

Обръщам се към вратата, засланяйки главата си, но изтървам дрехите си. Чувам звук от вдигане на цип и миг по-късно пълното издание на Шекспир се удря в стената до мен.

— Добре, добре! — виквам. — Излизам!

Затварям вратата зад себе си и се облягам на стената. Проклятията продължават да валят зад гърба ми и няма признаци, че скоро ще спрат.

Отис се приближава откъм външната страна на вагона, поглежда обезпокоен към затворената врата и свива рамене.

— Ей, хубавелчо — подхвърля той, — ще ни помогнеш ли, или не с тези животни?

— Да. Разбира се — скачам на земята.

Той ме гледа втренчено.

— Какво? — питам.

— Няма ли преди това да свалиш тая изтупана дрешка?

Поглеждам към затворената врата зад гърба си и чувам как нещо тежко се блъска във вътрешната стена.

— Ъъъ, не. Засега смятам да остана така.

— Твоя воля. Клив е почистил на котките. Сега иска да им занесем месото.

Тази сутрин шумът, който идва от вагона на камилите, е дори по-оглушителен, отколкото вчера.

— На тревопасните никак не им харесва да пътуват заедно с месото — обяснява Отис. — Ще ми се обаче да престанат да вдигат такава врява. Остава ни още сума ти път.

Отварям вратата и отвътре изригва цял облак мухи. Виждам личинките в същия миг, в който миризмата ме удря в носа. Залитайки, успявам да се отдалеча на няколко крачки, преди да повърна. Отис се присъединява към мен, присвит на две и притиснал ръце към корема си.

След като пристъпите му утихват, той си поема няколко пъти дълбоко въздух и изважда от джоба си една вкоравена от мръсотия носна кърпа. След като я притиска пред устата и носа си, се връща при вагона, грабва една кофа, устремява се на бегом към дърветата и я изпразва там. Задържа дъха си, докато изминава половината от обратния път, след което спира и се превива на две, борейки се да си поеме въздух.