Сара Груън - Вода за слонове

— Три седмици по-късно друг работник от менажерията загуби ръката си, докато помагаше на Август да нахрани котките. Почина от загуба на кръв, преди някой да разбере подробности за случилото се. Малко по-късно разбрах, че единствената причина, поради която Август ми повери да обучавам конете е, че предишният дресьор — пак жена — скочила в движение от влака, след като е прекарала една вечер в купето на Август. Има и други инциденти, макар снощи да бе първият път, когато вдигна ръка върху самата мен — изгърбва се напред. Миг по-късно раменете й започват да се тресат.

— Ей, ей — казвам безпомощно. — Стига толкова. Стига толкова. Марлена, погледни ме. Моля те.

Тя се поизправя и избърсва лицето си. Очите й се впиват в моите.

— Ще останеш ли с мен, Якоб? — пита тя.

— Марлена…

— Шшшт — премества се на ръба на стола си и поставя пръст върху устните ми. После се свлича на пода и застава на колене пред мен. Разделят ни само сантиметри и пръстът й трепери върху устните ми.

— Моля те — шепне тя. — Нуждая се от теб.

След съвсем кратка пауза тя проследява чертите ми с пръсти — колебливи, нежни докосвания, ръката й едва се допира до кожата ми. Затаявам дъх и затварям очи.

— Марлена…

— Не казвай нищо — мълви тя. Пръстите й се плъзват около ухото ми и после надолу по задната част на врата ми. Потръпвам. Всяко косъмче по тялото ми е настръхнало.

Когато ръцете й достигат до ризата ми, отварям очи. Тя разкопчава копчетата бавно, методично. Наблюдавам я и знам, че трябва да я спра. Но не мога. Съвсем безпомощен съм.

Когато разкопчава докрай ризата ми, тя я измъква от панталона и ме поглежда в очите. Накланя се към мен и допира устни до моите така леко, че дори не може да се нарече целувка, просто докосване. Спира за миг и устните й са тъй близо, че усещам дъха й върху лицето си. После се навежда още повече и ме целува. Целувката е нежна, колеблива, но продължителна. Втората е по-силна, а третата — още повече. Преди да разбера какво става, вече отвръщам на целувките й, обхванал лицето й с две ръце, докато тя прокарва пръсти по гърдите ми и надолу по тялото ми. Когато посяга към панталона ми, ахвам на глас. Тя спира за миг, проследявайки очертанията на ерекцията ми.

После спира. Мозъкът ми е замъглен, люшкам се на колене. Все още взряна в очите ми, тя взема ръцете ми и ги поднася към устните си. Целува всяка длан и после поставя и двете върху гърдите си.

— Докосни ме, Якоб.

Вече съм обречен. С мен е свършено.

Гърдите й са малки и кръгли като лимони. Обхващам ги с длани, плъзгам палец по тях и усещам как зърната й се напрягат под памучния плат на роклята. Притискам разбитата си уста до нейната, проследявайки с ръце гръдта й, кръста, хълбоците, бедрата…

Когато тя сваля панталона ми и ме поема в ръка, се отдръпвам.

— Моля те — ахвам с предрезгавял глас, — моля те. Позволи ми да вляза в теб.

Някак си успяваме да се доберем до леглото. Когато най-после потъвам в нея, от очите ми бликват сълзи.

Когато свършваме, се притискам до нея с цялото си тяло. Лежим мълчаливо, докато пада мракът, и тогава тя започва да говори. Плъзва крака между глезените ми, започва да си играе с пръстите ми и не след дълго думите просто избликват от нея. Говори, без да чака отговор или да ми даде възможност да й отвърна, затова просто я прегръщам и галя косата й. Говори за болката, тъгата и ужаса от последните четири години, за това как е трябвало да се приспособи да бъде омъжена за човек, толкова склонен към насилие, че всяко негово докосване е карало кожата й да настръхва и как съвсем доскоро е мислила, че най-накрая е успяла. И най-после разказва как моята поява я е накарала да осъзнае, че изобщо не е свикнала.

Най-накрая млъква, а аз продължавам да я галя, прокарвам нежно ръце по косата й, по раменете й, по цялото й тяло. И тогава започвам да говоря аз. Разказвам й за детството си и за кайсиевите ругелачи 39на майка ми. Разказвам й как започнах да придружавам баща си на визитации още като момче и колко горд бе той, когато ме приеха в „Корнел“. Разказвам й за университета и за Катрин и как си мислех, че това, което изпитвах към нея, е любов. Разказвам й как старият господин Макферсън е изблъскал родителите ми през моста, как банката ни взе къщата и как рухнах и избягах от изпита, когато лицата се размиха пред очите ми.

На сутринта отново се любим. Този път тя взема ръката ми и направлява пръстите ми, насочвайки ги срещу собствената си плът. Отначало не разбирам, но когато тя потръпва и се надига срещу допира ми, осъзнавам какво ми показва и съм готов да заплача от радост от самото откритие.