Анри Труайя - Ейглетиерови

— Това ли е всичко? — попита той отчаяно.

— Да, господине.

— Няма ли други зеленчуци?

Лицето на Мерседес се сгърчи, сякаш бе изплувала от вана с оцет.

— Диетични моркови на госпожата, ако искате? — каза тя.

— Дайте ги веднага — изръмжа Даниел.

— Заедно със салата ли?

— Разбира се!… Ах, бих желал и от английския сос!

— Кой сос, господине?

— От „Томато“… и от другия, „Уорчестър“.

Музиката на Гершуин, лека и модерна, го вдъхновяваше. А пък беше толкова гладен! Две ровки яйца за вечеря — това за него бе нищо! Карол мереше апетита на другите със своя! Какво ли правеше тя с баща му сега в стаята? Загадка!… Някакъв спор навярно… Заради Франсоаз… Нима това е причина да не вечерят.

Мерседес донесе диетичните моркови, Даниел ги смачка с вилицата си, поля ги богато с пикантните сосове и ги наръси с черен пипер.

— Вегетариански стек тартар — каза той на прислужничката, като й намигна.

Мерседес се измъкна със свити устни. В чинията се издигна цяла планина от червено пюре, от която струеше гъст сос. Още първата хапка изгори езика на Даниел, но той реши, че никога не е вкусвал по-пикантно ядене, изпи чаша вода и продължи да яде с голямо увлечение. Гладът му започна да се уталожва. Пак си спомни за Франсоаз. Тя го бе толкова изплашила, че и сега още не можеше спокойно да мисли за нея. Неговата сестра, един толкова уравновесен, прилежен и срамежлив човек, нямаше нищо общо с тия всевъзможни типове, които докарваха с „Бърза помощ“ в клиниката. Вкъщи избягваха да говорят за нещастието. Навярно имаше някаква любовница. Разчувствуват ли се, момичетата лесно изтървават пусулата. Те всички изпитват нужда да играят със сърцата си, да ги издигат колкото се може по-нависоко в облаците, а сетне, когато тия сърца тупнат на земята, те изпадат в отчаяние. Ще трябва да предпази Даниела от вълнения, когато тръгне за Брега на слоновата кост. И тя може като Франсоаз да прибегне до „безумна постъпка“. Ще бъде радост в къщата на семейство Совело! Обаче той с нищо не бе се провинил! Всъщност за това можеше да се съжалява. Би желал да спи с нея, преди да отпътува за Африка. Пътуването по море е два пъти по-хубаво, когато човек остави на брега истинска любовница. Но, разбира се, имаше още няколко дни на разположение, за да постигне своята цел. Дори и не му идваше наум, че Даниела ще се противи. Обаче, от една страна, му предстояха тези проклети изпити, които отнемаха цялото му време, а, от друга, той бе още девствен. Всъщност от това, което знаеше за плътската любов — а той знаеше доста! — необходимо бе поне единият от партньорите да има известен опит в тази работа. На няколко пъти бе пожелал да тръгне след някоя курва на улицата. Но винаги се отказваше в последния момент, отблъснат от вулгарния вид на тези професионалистки. Пък и това струваше много скъпо! Не му се искаше да хвърли на вятъра част от спестените си пари, за да прекара десет минути с някоя непозната персона. По-добре бе да дочака някакъв друг случай, по-привлекателен и не толкова скъп. Може би ще попадне на такова идеално същество по време на пътуването? Млада, красива, мила, със свободно време… Разказваха, че на корабите и най-сериозните жени са склонни към любовни приключения. Изглежда, че соленият въздух и откритото море ги възбуждат. Наистина той ще има само една скромна кушетка в третокласна кабина, но вечер ще се промъква на първокласните палуби. Там ще срещне някое съвсем свободно момиче. Тя ще бъде облечена в лека бяла рокля, която ще се развява от морския бриз. Още при пръв поглед ще се влюби в него. Облегнали се на перилата, те ще си говорят шепнешком и ще гледат звездите. После, без никой да ги забележи, ще се вмъкнат, в някоя от спасителните лодки и там ще се любят със страст. Тя ще му се отдаде двадесет пъти, сто пъти през време на пътуването. Обаче той няма да забрави Даниела. Непознатата от кораба ще го направи истински мъж. С нея ще се разделят тъжно, със сълзи на очи в Дакар или в Абиджан и никога вече няма да се видят. Когато се завърне във Франция след скитането из джунглата, ще отиде при Даниела и тя ще прочете в очите му, че е вече достатъчно зрял, за да й бъде любовник и защитник.

В чинията не остана нито следа от морковите и Даниел, облегнал се с лакти върху масата и хванал главата си с ръце, се усмихваше блажено на успеха си. Ябълковото пюре, което накрая Мерседес му сервира, беше толкова блудкаво, че той остави половината. Позволи си за награда половин чаша вино, за да „мирише устата му на мъж“, както казваха приятелите му. Не обичаше вкуса на виното, но за всеки случай искаше да привикне, за да може да прави компания на африканските пиячи по време на странствуванията си. Ах, ако можеше да се приготви за изпитите с такова удоволствие, с каквото се готвеше за пътешествието! Мисълта за изпитите летеше над него като сянка на граблива птица. Според предвижданията му, ако задачите по математика не бъдат много заплетени и темата по френски много завързана, той ще успее. Какво облекчение след това! Необходимо беше да се почувствува освободен от веригите, волен, лъчезарен и изгарящ от нетърпение пред прага на новия живот. Това ще бъде в края на краищата предпоставка за скъсване с девствеността. След това ще учи философия, ще се люби с Даниела или поне ще стигне много далече в отношенията си с нея, ще удвои пушенето на цигари, ще чете забранени книги. Музиката свърши. В настъпилата тишина мечтите на Даниел се изпариха. Точно пред носа му стърчеше неизменната и укоряваща шистова скала на Плугастел. Той взе книгата, прозя се и излезе от трапезарията, като влачеше крака.