Анри Труайя - Ейглетиерови

— Мъчно ми е малко за Жан-Марк. Бяхме му обещали… Той ще бъде съкрушен!

— Може би не толкова, колкото ти си въобразяваш! — каза Карол. — Младите са толкова странни. Понякога човек се лишава, жертвува се за тях, а всъщност разбира, че те преди всичко искат да бъдат оставени на свобода. Имам впечатлението, че Жан-Марк ще бъде по-щастлив, ако придружи приятеля си Копелен в Съединените щати, отколкото да замине с нас в Гърция.

В Съединените щати ли ще ходи Копелен? — попита Филип.

— Да, изглежда. Веднага след изпитите.

— Това ли блазни Жан-Марк?

— Според някои намеци в разговорите, които имах с него, но може би греша…

Озарен от някаква мисъл, Филип надигна глава. Той се насочи по нов път:

— Съединените щати — та това ще бъде прекрасно за него!

— Точно така! — каза Карол.

— Ще му дам препоръчително писмо до Кроуфорд. Там ще усъвършенствува английския език, ще пътува из вътрешността на страната, ще се свърже с някои мои клиенти… Обаче знам си го аз него, едва ли ще пожелае да промени решението си!

— Постави му открито въпроса.

— Ами ако ми отвърне, че предпочита да дойде в Гърция?

— Ти ще успееш да го убедиш! — каза тя, като бързо погали ръката му.

Той се засмя с издути гърди и прави рамене. В подобни моменти се чувствуваше като на носа на кораб, застанал с лице срещу вятъра и с поглед към хоризонта.

— Ще разпръснем семейството — каза той. — Даниел в Брега на слоновата кост, Жан-Марк в Съединените щати, Франсоаз в Тюке… Добре че се сетих за нея — бих желал все пак тя да се върне и да вземе изпитите си!

— Не разчитай много, Филип — каза Карол, като стана.

— Защо?

— Ще ти обясня. Ела с мене, искам да се преоблека преди вечерята…​

Той я последва в стаята й. Тя смени бледожълтия си костюм с един розов пеньоар, седна на малкото кресло пред тоалетката и заби гребена в косите си. Изправен зад нея, Филип я гледаше в огледалото. Беше забравил за Франсоаз, но Карол заговори за нея:

— А пък по отношение на Франсоаз бих искала да ти кажа… Малката наистина бе много потресена! Любовница, която е отишла много далече, Филип!

— Какво? Да не би да е спала вече с този тип? — изкрещя той.

Изненада се от собственото си възмущение. Счете, че Карол забавя много отговора, си. Най-сетне тя прошепна:

— Не, не вярвам, макар че сега от младите всичко може да се очаква.

Внезапно той се разгневи на Франсоаз, че се е провинила като жена. Това, което търсеше у другите — сластолюбие, чувственост, слабост, вкус към плътските удоволствия — считаше за порок у дъщеря си.

— Каква комедия! — каза той. — Само като си помисля за нейния непорочен вид, за нейното старание в учението, за нейната вяра!

— Не я кори, защото, повтарям ти, по мое мнение нищо не се е случило между нея и това момче.

— Кой е той?

— Студент, струва ми се.

— Как се казва?

— Има ли някакво значение? Няма вече да го погледне, както самата тя ми каза…

— Добре! Искам и на мене да го каже. Идната седмица ще отидем в Тюке, ще си я доведем. Няма какво да прави там с Мадлен!

Карол поклати глава:

— Не трябва, Филип. Като те види, може да получи много тежък шок. Докторът ми каза, че…

— Докторът? Кой доктор? Защо?

Тя въздъхна, обърна се и отправи към него пленителен, но строг поглед.

— Сега трябва да узнаеш истината… Франсоаз се опита да се самоубие.

Той почувствува мъка и остра болка, но бързо се успокои. „Тя е жива, а това е най-важно!“ — помисли си и промърмори:

— Каква е тази история?

Карол започна с привидно нежелание да му разказва някои подробности. Като я слушаше, той се вълнуваше от състрадание и едновременно негодуваше. Дъщеря му се оказа смахната, идиотка. Добре че са я открили навреме в стаята й. Той се гневеше повече умишлено, за да не изпадне в уплаха. Изведнъж отпусна рамене, изтръпнал от ужас при мисълта, че Франсоаз е могла да умре.

— Не трябва никога да й се говори за този случай, Филип! — завърши Карол. — Това е много важно за нейното бъдеще, за нашето бъдеще…

Тя протегна към него лицето си, разчувствувана от тази молба. Той си каза, че това, което тя иска, напълно се покрива с неговото желание. Щом като Франсоаз е жива и здрава, няма защо да се намесва в тази авантюра, станала през негово отсъствие. Животът му бе достатъчно комплициран и без да се бърка в живота на другите. А пристъпите на гняв все повече го изморяваха. Карол със своето спокойствие му даваше отличен урок по благоразумие. Тази вечер тя му бе интересна, харесваше му. Това бе нещо доста ново за него и му помогна да забрави жалката разюзданост на дъщеря си.