Анри Труайя - Ейглетиерови

Дъждът шуртеше по стъклата на прозорците. Капчуците пееха. От безлюдната улица идваше сива светлина. Десет часът сутринта, а сякаш ще се спусне нощта. Отдалече прозвуча клаксонът на търговеца на риба.

Мадлен запали лампата на масата. В лошо време селото беше наистина зловещо. Въпреки това тя нямаше никакво желание да отиде в Париж. Всъщност Франсоаз не настояваше в писмото си. Странно писмо, написано навярно в момент на обърканост. Тя го бе получила тази сутрин и не преставаше да го преповтаря наум. Тия отсечени изречения, тия смътни, неясни епитети, завършващи с многоточия… Имаше ли Франсоаз наистина някаква мъка, която не се осмеляваше да повери на хартията, или пък беше тъжна така, без причина, както често бива човек на нейната възраст? Във всеки случай след това, което се бе случило миналия месец, Мадлен беше решила да не ходи на улица „Бонапарт“, без да бъде поканена от брат си. Понеже я беше помолил да не се бърка повече в семейните му работи, тя очакваше той да осъзнае грешката си и да оправят отношенията си. Според Франсоаз той сега наистина е в Лондон за една седмица. Та какво от това! Тя няма да използува неговото отсъствие, за да се наложи! Беше достатъчно горда, за да се среща скришом с племенниците си. А освен това тук си имаше работа. Откакто старата Мели идваше само по два дни в седмицата, цялото домакинство легна върху плещите й.

Вълненият парцал върху капака на раклата сякаш се бе плъзнал по огледало. Няма по-хубаво средство от пчелния восък, за да се възвърне към живот старото дърво. Дори не трябва да се търка силно. С продължително дружелюбно галене всичко пак блясва. За стотен път Мадлен се питаше дали мястото на раклата не е под прозореца вместо до камината. Беше пълна със счупени предмети, с непотребни платове, със стари книжа и тежеше много. Тя се напъна и я бутна напред с двете си ръце. Раклата изскърца, като одраска пода. Неравната настилка затрудняваше движението. Колко много труд бе положила тя, за да събере тези стари розови плочки с кафяви и сиви петна! Бе ги намерила из разрушените стари кухни в околността. И каква радост бе изпитала в деня, когато можа да се възхити на целия плочник, застанала права до дребния майстор, който го бе подредил по нейно указание! Как се казваше този майстор? Морети, Морелли… Италианец, разбира се. Само италианците са способни да подреждат съставките на такива старини. Още един тласък, за да премине раклата през спойката между две плочи. Тя напрегна мускулите си. Тази жена, средна на ръст, с широки плещи и закръглени ханшове, винаги обичаше да се натоварва физически. Като младо момиче бе бродила из планините с Юбер, когато бяха годеници. Сега не би могла. Пушеше много, задъхваше се, бе затлъстяла. А освен това беше на четиридесет и девет години! Но тази ракла — господи! — тя ще се справи с нея. Блъсна я с все сила. Точно там! Нямаше нужда да я спира дори.

Тя отметна с ръка падналите върху челото си коси, отстъпи три крачки назад, опря гръб о стената и запали цигара. С притворени клепачи тя се превърна в критик на изкуството. Нямаше съмнение — равновесието на декора бе нарушено. Всеки път, когато се опитваше да промени подредбата на стаята, трябваше да признае, че преди е било по-хубаво. Някаква любовна злоба я обземаше пред този интериор, където вече нищо не можеше да направи. В продължение на три години беше се борила, за да стигне до това отчайващо съвършенство. Тогава живееше в малката стаичка на първия етаж и още в зори слизаше с престилка и вълнена жилетка, за да ръководи строежа. По обед пиеше по чашка ябълкова ракия с работниците, все хора от този край. Не минаваше нито ден, без да вземе някакво важно решение. Истинско майсторство прояви, като постави спираловидната стълба по средата на хола. Само горната част на парапета не беше оригинална. Но бай Плеж, дребният дърводелец от Канапвил, така хубаво възстанови прояденото дъбово дърво, взето от една разрушена сграда, че сега целият ансамбъл изглеждаше като да е от една епоха. Тази благородна маса от обработено дърво, с тесни стъпала, въртящи се едно над друго, затулваше задната част на помещението, където се намираше кухнята. Параван от споени парчета дебела черна ламарина закриваше умивалника и готварската печка. Бойлерът беше скрит в един нормандски долап. Радиото, грамофонът, телефонът бяха прикрити зад две стари врати, които достигаха до тавана.