Анри Труайя - Ейглетиерови

Точно в четири часа тя драсна по вратата. Като й отвори, той почувствува дълбока радост. Облечена бе в костюм от бледожълт плат и носеше в ръце голям пакет, увит в бяла хартия. Жан-Марк посегна за пакета, а тя му поднесе бузата си. Той я целуна и остана доволен, че тя веднага прекъсна ласките.

— Донесох от всичко — каза тя оживено. — Портокали, банани, конфитюр, масло, банички, чай…

— Не си забравила чай! — извика той. — Гениална си!

— Не, егоистка съм! Не забравям това, което обичам!

— Виж колко малко е останало!

— Само прах от чай! Не, благодаря! Желая много хубав чай, много ароматен и силен, за да ме ободри.

— Изморена ли си?

— Мъртва! Като глупачка тръгнах из големите магазини по обяд, защото мислех, че няма да има блъсканица, а пък попаднах в страшна навалица! Просто да не повярваш, че всички жени в Париж се лишават от обеда си, за да направят покупки! Едва се измъкнах и разбира се, не намерих това, което търсех!…

Тя седна във фотьойла, разкопча жакета на костюма си, под който бе облякла блуза от бял шантунг.

— И така, ще те оставя сам да приготвиш всичко! — подзе тя. — Много съм мързелива! Всъщност ти правиш по-хубав чай от мене! Ах! В пакета има и един истински английски кейк.

Докато той шеташе около малката масичка, тя запали цигара и пак въздъхна:

— Каква отмора! Колко добре се чувствувам тук!…

Той сипа кипяща вода в чайника, разнесе се остър аромат. Карол изглеждаше щастлива в тази тиха приятелска среда пред чашите чай, плодовете и парчетата сладкиши. Между нея и него всичко бе така просто и чисто, нямаше за какво да се упрекват, да се карат, след малко ще се разделят влюбени и нежни един към друг.

Жан-Марк наля чая, седна срещу нея и започна да я гледа как жадно и смешно пие чая с издадени устни и притворени очи.

— Ох, възкръсвам! — изръмжа тя между две глътки.

А после, като утоли жаждата си, го попита докъде е стигнал с учението си.

— Не напредвам! — отвърна той.

— Бедничкият ми!

— Ще се опитам да работя през нощта.

— Как през нощта? А през деня какво ще правиш?

— И през деня ще работя.

— Ще пукнеш от умора!

Тя му поднесе парче кейк. Опита го и му хареса този плътен и крехък сладкиш, лъхащ на горена захар, сухи плодове и мед…

— Прекрасен е! — каза той.

— Нали?

И като каза тази дума, тя повдигна весело брадичката си. Стори му се, че я вижда за първи път. Една непозната му бе на гости. Момински очи върху добре поддържано женско лице с фини черти. Защо му се виждаше винаги по-хубава в неговата стая, отколкото другаде? Ако бе проявила и най-малкото желание да му се отдаде, той би се отказал навярно. Но тъй като, поне привидно, тя мислеше само за удоволствието да пие май с него, той се успокояваше и чувствуваше как желанието му нараства. Докато тя хрускаше парчето кейк, той си представяше голото й тяло под блузата. И когато тя остави линийката върху масата, хвана ръката й. Бе уверен, че ще се отдръпне, като се усмихне нежно и сухо. Обаче тя не помръдна. Гледаше го и той видя как в очите й бързо, радостно и настойчиво блесна малко пламъче, което му бе добре познато.

Жан-Марк седна на леглото гол до кръста, а тя продължаваше да се излежава. Обикновено той се разнежваше, като я гледаше така сънлива и отпусната след любовта, сякаш бе уморена от някакъв тежък подарък. Днес пред това удовлетворено тяло той изпитваше само съжаление, че не беше се въздържал. Като се отдаде така глупаво на страстта, бе проиграл може би последните си шансове с Карол. Докато тя си мислеше, че го е завладяла още по-силно, той започваше да съзнава с тъга всичко, което правеше връзката им невъзможна. Като бе отворила крадешком вратата, Франсоаз се бе вмъкнала в техния живот. Това бе станало поради неговата непредпазливост. С отчаяната си постъпка тя му бе показала степента и на неговото безумие в тази авантюра. Сега напразно се мъчеше да се убеди, че е сам с Карол в тази стая. Не, той чувствуваше до себе си хладното присъствие на един съдия, от който нищо не може да убегне и чийто гняв бе напълно основателен. И все пак не можеше да се откаже от Карол. Положението бе непоносимо. Обичаше я много, а трябваше да избяга от нея. Той неочаквано реши, че пътешествието из Гърция може да спаси положението. Би предпочел всичко друго, но не и перспективата да прекара един месец между баща си и Карол сред вълшебната атмосфера на Гърция. Дидие Копелен имаше намерение да замине за Съединените щати с екскурзия по намалени цени, организирана специално за студенти. Да се включи в групата. Защо не? Там може би ще забрави всичко. А когато се завърне, ще бъде излекуван от любовта си към Карол. Обзе го стръвно желание към това второ прераждане. И забеляза с изненада, че мисли за Карол като за неприятел. Да я убие и да прескочи трупа й. Един толкова красив труп с изваяна задница под завивката, с открити златисти рамене, с полузакрито от кестенявите коси лице върху бялата възглавница. Тя спеше блажено, а той бдеше злобно. Запали цигара, без да я безпокои. Тя отвори очи и запита: