Анри Труайя - Ейглетиерови

Последните слънчеви лъчи нахлуваха в хола през двата прозореца, отворени към градината. Птици се препираха шумно по дърветата. Зад това припряно цвъртене в далечината се чуваше глухото боботене на колите по кейовете на Сена. Без да обърне внимание на забележката на Мадлен, Карол продължи със загриженост:

— … А освен това трябва да се подготви завръщането на Франсоаз тук… Трябва да се вземат някои мерки. Филип се връща вдругиден и не зная дали вие си давате сметка…

— Толкова добре си давам сметка, че ще отведа Франсоаз в Тюке — отвърна Мадлен.

Карол подскочи.

— Това е необмислено!

— Много добре е обмислено.

— Трябваше да се посъветвате с мене!

— Предпочетох да се посъветвам с доктор Мопел.

— И разбира се, той е съгласен?

— Не само е съгласен, но счита, че това трябва да стане колкото може по-скоро. Ще заминем направо от клиниката в петък сутринта.

— Вдругиден!? — извика Карол. — Денят, в който баща й пристига!

— Е, да! Точно тогава!

— Той ще иска да я види.

— Нали ви казах, че Франсоаз не иска да види никого!

— Това е детинщина!

— Не, Карол.

Огряна от слънцето, Карол леко се отдръпна.

— Намирам, че е неблагоразумно, Мадлен, винаги вие да налагате волята си в тази къща! — каза тя. — Все пак на Филип принадлежи правото да решава…

— Какво ще решава той, щом като вие не го осведомявате за нищо? — каза Мадлен иронично.

Тя имаше чувството, че си отмъщава на тази своя съперница, която от дълго време властваше над нея. Беше й приятно да я гледа как негодува, как се мъчи да овладее мислите си, как мъчно намира думите си.

— Питам се как да обясня на Филип, че дъщеря му е заминала, без да го дочака? — измърмори Карол сърдито.

Мадлен изпита удоволствие да потвърди своето превъзходство:

— Та вие самата го измислихте онзи ден: Франсоаз се е отровила с развалени консерви, лекарят й е препоръчал абсолютна почивка, строг режим…

— Всичко това може да стане в Париж!

— Да, но Франсоаз предпочита Тюке.

— Филип ще се разгневи! И все пак, ако тя дойде с вас в Тюке, ще трябва бързо да се върне за изпитите си в края на семестъра.

— О, изпитите! Това е толкова незначително след всичко, което преживяхме!

— А освен това предстои обиколката ни из Гърция през юли…

— Нима мислите все пак да я водите там?

— Но, разбира се, разбира се!… Отдавна е решено! Пътуването ще й се отрази много добре!

— Като ви гледа всеки ден между баща си и брат си? Много се учудвам! Не, Карол, колкото по-малко се занимавате с Франсоаз, толкова по-добре ще бъде за нея.

— Скъпа Мадлен, вие, изглежда, забравяте, че аз не съм сама. Филип трябва да си каже, думата. Ако аз му съобщя, че дъщеря му отказва да замине с нас…

— Не размахвайте така Филип като някакво плашило! — каза силно раздразнено Мадлен. — Той ще се разсърди и ще крещи само ако вие го насъскате. А пък не мисля, че това е във ваш интерес!

Карол взе една възглавничка от дивана, започна да я мачка, да я тупа, за да я оправи, и накрая заговори кротко:

— Защо винаги наблягате на моя интерес? Аз имам предвид само интереса на Франсоаз.

Това лицемерие задуши Мадлен. Без да чака да се успокои, силно разгневена, тя се нахвърли отново върху нея:

— Ах, не така, Карол! Стига вече! Вие забравяте, че заради вас и Жан-Марк атмосферата в тази къща стана непоносима за това дете! Тя бе много чиста, за да понесе вашите мръсни отношения! От това главата й пламна! Заради това е поискала да умре!…

Докато Мадлен говореше, лицето на Карол се проясни и по него заигра подигравателна усмивка. Очите й, зъбите й блестяха в полумрака. Лицето й се преобрази — стана свирепо и злорадо. И когато Мадлен млъкна задъхана, тя каза:

— Забелязвам, че вие изоставате, скъпа моя Мадлен. И то доста! Дали Франсоаз не е скрила нещо от вас? Във всеки случай тя не е така невинна, както вие си въобразявате. Извършила е тази глупост от разочарование в любовта.

— Какво ли не измисляте, за да се оправдаете!

— Ако исках да измислям, щях да намеря нещо много по-оригинално, отколкото историята на едно момиче, което спи със своя учител.

— Какво?

Мадлен посрещна удара и преди още да почувствува болка, разбра, че раната е дълбока.

— Попитайте Франсоаз, ако не ми вярвате — продължи Карол. — Този човек, когото и двете сме виждали, всъщност не е лош. Обаче той е много възрастен за нея, пък е и с такива разбирания, които не се покриват с нейните. Жалко е, че с него започва първите си стъпки като жена!…