Анри Труайя - Ейглетиерови

— За какво мислиш?

Той изтръпна, сякаш някаква ръка от мрамор се стовари върху рамото му. Между пердетата струеше слънчев лъч, в който танцуваха прашинки. Горещината бе тежка, леплива.

— Мислех за изпитите си — каза той.

— Наистина ли си толкова загрижен?

— Мисля, че осемдесет на сто ще бъда скъсан.

— Ще се явиш отново през септември.

— Много смешно ще бъде!

Тя се излегна на гръб и прошепна малко равнодушно:

— Мисля, че дори и да бъдеш скъсан, ще можеш да дойдеш с нас в Гърция през лятото!

— Не. Нали знаеш колко работа ще имам тук…

— О, само месец и половина!

Жан-Марк поклати отрицателно глава.

— В такъв случай ще трябва на всяка цена да издържиш изпитите си — подзе тя, като взе цигарата от ръката му и я сложи в устата си.

За секунда той се помъчи да запази спокойствие. Тя пушеше несъзнателно. И когато хвърли цигарата в една паничка до леглото, той реши да бъде безпощаден и съвсем категоричен. Само един удар — но окончателен.

— Дори и да издържа изпитите, Карол, аз няма да дойда — каза той.

Лицето на Карол застина в изражение на очакване и примирение. Неподвижна, с очи към тавана, тя очакваше Жан-Марк да се доизкаже. А той, увиснал в тежко мълчание, не знаеше откъде да започне. Искаше му се тя да му подаде ръка за помощ. И най-сетне изръмжа:

— Аз размишлявах много, Карол. Вярвам, че ще бъде по-добре и за тебе, и за мене да не се виждаме известно време. Това ще ни даде възможност да се съвземем, да видим къде се намираме…

— Да, разбира се — каза тя с примирен глас.

Като я видя така кротка, той се окуражи:

— При всички случаи това пътуване в Гърция с тебе и с баща ми ще бъде невъзможно за мене, ти много добре разбираш. Ако бъда скъсан, ще остана да уча в Париж, а пък ако издържа, ще замина за Съединените щати с Копелен. Той ми предложи преди няколко дни.

— Това е прекрасна идея.

— Намираш ли?

— Да, разбира се.

Над дългия й гол врат лицето й изглеждаше спокойно и разумно. Тъмносивите й очи продължаваха да гледат някъде надалече. Жан-Марк й се възхити платонически. Дали наистина тя се отнася с безразличие пред опасността да се разделят, или пък от гордост прикриваше мъката, която изпитваше? Във всеки случай прекрасно улесняваше задачата му. Едва се сдържа да не я притисне в обятията си, за да й благодари, че е така благоразумна. Вятър раздуха пердетата на прозорците. Светлинни лъчи побягнаха по стените като криле. Карол протегна ръка, хвана домашния халат на Жан-Марк, поставен върху един стол, и се наметна с него, като стана от леглото така бързо, че той едва можа да долови блясъка на един гол крак и овала на гърдите й, скрили се под мъжката дреха. Тя мина зад паравана да се облече. Беше едва шест часът. Дали бе решила да си отиде по-рано заради това, което й бе казал? Той не посмя да я попита и остана в леглото замечтан, с ръце, скръстени под главата. Тя се появи в своя бледожълт костюм, сресана и гримирана.

— За това пътешествие из Гърция — каза тя нежно — ще говоря лично с баща ти. Ще му кажа, че аз самата не искам да идваш с нас.

— Защо? — попита той учудено.

Карол отправи към него твърд и студен поглед, усмихна се лукаво и каза:

— Ще бъде по-изящно, не намираш ли?

Филип се облегна във фотьойла си, отправи поглед към жена си, която седеше срещу него сред разпръснатите на дивана възглавнички, и каза бавно, за да печели време:

— Признавам, че ме намираш малко неподготвен!

— Толкова ли ще бъде скучно, ако децата не бъдат с нас? — попита Карол.

— Не, но все пак…

— Толкова рядко оставаме сами, ти и аз…

— Пак няма да бъдем, дори ако заминем без Франсоаз и Жан-Марк. С нас ще бъдат Жорж и Мариан, Андриан и Луиз, Дюхурионови…

— Само двойки, Филип!

— Това е истина!

— Иска ми се и ние понякога да бъдем двойка — каза тя, като изви очи.

Той не можа да не се развълнува от тия думи, казани с тих глас. Колко държи тя на него! Много се бе отдалечил от нея напоследък. Всички интимности между тях бяха изчезнали, без дори да обърне внимание. Живееха като чужди под един покрив. Беше престанал да я вижда, не я чувствуваше и ето изведнъж това сближаване!… Стегната в своя бледожълт костюм, с тази стройна шия и с това меланхолично изражение на лицето, тя му се видя особено съблазнителна в този хол, чиито меки тонове подхождаха на нейния тен и до голяма степен на нейния начин да диша, да говори, да се движи… И все пак съжаляваше, че за да й угоди, ще трябва да се откаже да заведе Жан-Марк в Гърция. Много би желал да крачи рамо до рамо със сина си из голия пейзаж, сред величествените и поучителни развалини, да разменя с него мисли върху древната архитектура, върху поуките от историята, за цивилизаторската роля на търговията, за добродетелите и пороците на новото поколение. Никой, мислеше си той, не може да го разбере по-добре! Че Франсоаз се е отказала от пътуването — това не го вълнуваше, — но отсъствието на Жан-Марк го огорчаваше повече, отколкото бе могъл да си представи. Още повече, защото бедното момче толкова много се радваше на това пътешествие! Стигнал до разнежване, Филип отново се съвзе и помисли, че заради никакво желание на сина си не трябва да жертвува каприза на една хубава жена. Има случаи, в които мъжката сила не трябва да се проявява под напора на бащинската любов. Да бъдеш истински мъж в пълния смисъл на думата значи да правиш деца, но не и да се оставяш те да те водят за носа. Преди всичко жената, законна или не. Съпруга или любовница — има ли разлика? Една жена, жената… Но да не се предава много бързо на Карол. Той измърмори: