Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Тя се засмя, притисна се още повече, лепна устните си в устата на Жан-Марк. После запушиха. В седем часа той я изпрати. Тя си тръгна сияеща. За нея това бе победа! Бедната идиотка! Той отвори прозореца и задиша с пълни гърди. Най-после въздух, студен, суров, нов въздух, който не миришеше на жена! Приготви се за вечерята. И вече мислено беше избрал вратовръзката си — тъмносинята, с нежните зелени райета.

Беше като в театър: целият персонаж се държеше фалшиво; като се започне от Карол и Филип, играещи ролята на щастлива брачна двойка, и се свърши с Даниел, който ядеше с маниери на англичанин; Мерседес, преобразена като извънредно предана прислужница, се въртеше внимателна и нежна около масата, блеснала в сребро и кристали. Дори Франсоаз имаше необикновено изражение. Жан-Марк я намираше весела, потайна и напрегната. Той й се усмихна през фруктиерата от китайски порцелан в синьо и бяло и вдигна чашата си.

Какво хрумване на Карол да покани Шолузови и Дюхурионови, след като се бе скарала с тях по време на пътешествието! Едно светско помиряване! Истина е, че Пол Дюхурион беше голям клиент на бюрото „Ейглетиер“! Разговорът беше строго географски: Гърция, Съединените щати, Брегът на слоновата кост. Когато имаше опасност интересът да спадне, Карол оживяваше разговора с някой умел въпрос или остроумна забележка. Жан-Марк се възхищаваше на нейното непринудено държане. Той намираше, не никой не може да се сравни с нея по чар и елегантност. Колкото повече се показваше развълнувана и престорена, толкова повече я харесваше. След като не бе изпитал желание днес следобед пред бялата и руса Валери, поднесла му се съвсем гола на леглото, сега му стигаше да погледне ръката на Карол, поставена нежно върху покривката на масата, за да почувствува, че желанието го обзема до болка. Потиснат от това, той говореше малко и всеки път мислеше какво впечатление ще направи. Облечена в черна рокля с остро деколте, с диамантен клипс на рамото, тя властвуваше недостъпна и забранена, като зад защитена от куршуми витрина. Той имаше желание да хвърли салфетката си и да побегне. Вечерята се удължаваше. Даниел бе поискал още една порция сладолед с малини. Какъв мръсник! А господин Шолуз, който беше познавач на вината, непрекъснато дегустираше бялото вино, поднесено с десерта. Истинско щастие, че бе поканен тази вечер у Дидие Копелен. Жан-Марк беше предупредил Карол, че ще си тръгне веднага след вечерята. Всъщност самият той беше далеч от тази къща.

Най-сетне станаха от масата. Докато Мерседес сервираше кафето в салона, Жан-Марк привлече Франсоаз в един ъгъл и й пошепна:

— Би ли дошла с мене?

— У Дидие? Не съм поканена — каза тя.

— Как не, автоматически! Ще бъде много мило. Той ще ни представи едно момиче. Прави сондажи, за да се ожени за нея…

— Дидие иска да се жени? — извика Франсоаз.

И по лицето й се изписа такъв жив интерес, че Жан-Марк я изгледа с изненада: тя едва познаваше Дидие.

— Да — каза той. — Доста глупаво!

— Защо? Ако момичето е хубаво…

— Дори и да е хубаво! Бракът, нали знаеш…

— Невинаги!

— О, ако… Както и да е, но за нас… Когато човек има да учи…

— Да, разбира се…

— Значи ще те заведа?

— Много ми се иска, но може би не е много учтиво…

Бяха прекъснати от шум на разместване на мебели:

Дюхурионови бяха донесли диапозитивите, направени по време на пътешествието, и всичко необходимо за прожектирането. Поставиха прожекционния апарат върху един скрин, опънаха екрана върху огледалото над камината, наредиха столове за публиката. Господин Дюхурион регулираше височината на обектива. Госпожа Дюхурион, запазила си правото за артистичните обяснения, беше нервна, въодушевена, извънредно заета над класьорите със снимки. Жан-Марк се приближи до Карол и с тих глас й каза:

— Ще се измъкна.

— Веднага ли? — попита тя, като го стрелна с недоволен поглед.

— Да, обещах на Дидие да не закъснявам много. Пък ще заведа и Франсоаз…

— Но… но не е възможно! Не трябва да излизате и двамата!…

— Нямате нужда от нас, за да гледате снимките!

Беше казал тези думи бързо, за да преодолее страха, който изпитваше, когато се изправяше пред Карола. Веднага щом излезе от зоната на нейния поглед, на парфюма й, той си възвърна самоувереността. Дюхурионови и Шолузови, на които изказа съжалението си, че той и сестра му не ще могат да присъствуват на прожекцията, извикаха, че те двамата нищо няма да загубят, че на техните години могло да се правят много по-хубави неща.