Анри Труайя - Вълнения (Краят на Ейглетиерови)

Като си припомняше за събитията през миналата година, тя не можеше да се примири, че главната причина за това страшно разлагане е Карол. Тази жена бе пресметлива и студена. Очевидно тя бе поискала делба след смъртта на Филип. По нейно искане всичко бе продадено — адвокатската кантора, апартаментът, къщата в Бромей, мебелите — и полученото беше разделено наполовина между нея и децата. Истинска катастрофа! Мадлен никога не би повярвала, че след изплащане на задълженията по наследството ще остане толкова малко за всеки. И днес още тя бе убедена, че има някаква измама, че Карол и нейният пълномощник са фалшифицирали сметките. С получените пари Карол си купила апартамент в Монте Карло и се беше оттеглила там. Навярно само привидно. Този тип жени мъчно се отказват да слязат от сцената.

Даниел пък веднага се снабди с кола, спортен модел, много скъпа. „Възрастта е такава — мислеше си Мадлен. — Той би могъл да се премести, да заживее сам с Дани. Аз на негово място положително бих направила така! В края на краищата, щом му е приятно да живее на улица «Сен Дидие» заедно с Франсоаз? Във всеки случай добре направи, че не напусна службата си в ОДИЛ и продължи да следва право. Сега, когато Дани чака второ бебе, трябва да бъде още по-благоразумен. Две деца едно след друго — това е лудост! А самият Даниел ликува. Смешно момче! Смешно поколение! Нима това е от несъзнателност или от сляпо доверие в структурата на обществото? Впрочем трябва след малко да телефонирам на господин Хюг, за да разбера какво ново има по въпроса за тази ипотека…“ Тя беше доволна, че Даниел и Франсоаз бяха поверили на нейния нотариус грижата да управлява малкия капитал, който им остана от наследството. Веднъж я бяха послушали и от това ще имат полза.

Горката Франсоаз! Тя толкова много се бе променила от смъртта на баща си! Далечна, замислена, потайна, обременена с много тежко за нея минало. Важното е, че най-сетне се разведе. За кратко време, изглежда, Александър беше загубил цялото си влияние върху нея. Нямаше ли някой друг в живота й? Може би, като дойде тук, ще се отпусне и ще й се довери? Но — да внимава! — тя беше толкова склонна да се затваря в себе си, не добре е да не разпитва. „Как само ми благодари, когато й казах, че и Никола̀, разбира се, е поканен в Тюке!“ — помисли си Мадлен. Докато привързаността на Франсоаз към това момче я беше разтревожила преди, сега тя считаше тази привързаност за трогателна и благородна. Младостта си има закони, които ни надвишават. „Жалко, че той не може да дойде!“ След успеха на първия му сериен телевизионен филм Никола̀ беше започнал втори, чиито външни снимки се правеха в Италия. Специализираните вестници печатаха снимката му и вдигаха голям шум около него. Той беше се разделил с Алисия и живееше в околностите на Париж с една твърде красива актриса, едва седемнадесетгодишна, която също така беше лансирана от телевизията. Даниел предвиждаше и на двамата блестящо бъдеще в киното. Но Даниел не разбираше нищо.

Мадлен се усмихна при мисълта за племенника си: тя не можеше още да го смята за сериозен човек, макар че скоро щеше за втори път да стане баща. На всяка цена искаше син. Иначе, казваше той, името на Ейглетиерови ще угасне след него. Голяма работа! Как можеше да се гордее, че принадлежи на тази безумна фамилия? След вълненията през тия последни години някаква вцепененост сякаш бе обзела останалите живи. Франсоаз, както и Даниел, мечтаеше само за едно умерено и банално щастие. Мадлен го оправдаваше с тъга. От всички бури, които бяха разтърсили тази малка група, само тя пазеше истински спомен.

Тя чешеше фенека зад ушите, гледаше как се строи навесът и с носталгия размишляваше за страданията на Жан-Марк, за цинизма на Александър, за двуличието на Карол, за егоизма на Филип… Защо пък бе умрял този? Лекарят бе установил самоубийство, но тя се съмняваше понякога. Един човек като Филип, материалист, обичащ удоволствията и коравосърдечен, не може да сложи край на живота си в момент на отчаяние. Той беше твърде самолюбив, за да си пожелае смъртта. Не беше ли, без да иска, превишил дозата? Нещастен случай. Едно недоразумение. Всеки път, като си спомняше за тази смърт, тя изпитваше тежестта на стоманена греда върху гърдите си. Ако бе останала в Париж, Филип нямаше да направи тази глупост. Изведнъж тя, която винаги беше осъждала брат си, се изненада, че го съжалява. Не беше ли може би той най-нещастен от всички в това умопобъркано семейство? Има толкова много начини човек да бъде самотен!