Анри Труайя - Вълнения (Краят на Ейглетиерови)

В апартамента намери Дани да къпе Кристин под големите черни, изпълнени с любов очи на Алисия.

— Аз — каза Алисия — ще искам да имам бебе от някой тип, който ми харесва, но при условие да не се омъжвам за него!

Франсоаз й отправи тревожен поглед. Алисия избухна в смях.

— Не се безпокой! Не се отнася за Никола̀!

— А за кого?

— За никого… Едно хрумване!… Няма ли да ти е приятно на тебе да имаш дете, а да нямаш съпруг?

— Ах, не така!

— На мене също — каза Дани.

— Смешни сте вие! — извика Алисия. — Дете без съпруг — това е тайната на семейното щастие!

— За майката може би — каза Франсоаз. — Но за детето… Не знам… Детето има нужда от някой по-силен… Нали?

Тя отново помисли за равнодушието на баща си, за разпръскването на семейството и сърцето й се сви. Може би Алисия имаше право? „Ако бях имала дете от Александър…“

— Чакай, забравих да ти кажа: Лоран и Беатрис ще дойдат на вечеря вдругиден! — съобщи Дани. — Ще донесат всичко, с изключение на виното и плодовете.

— Много хубаво — каза Франсоаз.

И й хрумна мисълта да покани и Дидие Копелен. Беше го видяла толкова съкрушен на погребението! Ще бъде малко така, сякаш Жан-Марк сяда на масата.

— Аз намирам, че Беатричето на Лоран е една фукла! — заяви Алисия.

Дани й възрази с възмущение. Франсоаз избягна да каже мнението си. Тя не обичаше това момиче, за което Лоран се беше оженил преди петнадесет дни и което, макар че бременността му едва се забелязваше, носеше широки рокли и вървеше с корема напред. До нея Лоран изглеждаше още по-млад. Невъзможна двойка. Но съществуваха ли подходящи двойки? Всички, които познаваше — било нейният баща и Карол, нейната майка и Ив, Даниел и Дани, самата тя и Александър, — вървяха в живота с накуцване и малко смешно. Можеше ли да се каже, че, станали от леглото, мъжът и жената нямат вече нищо общо?

Дани беше свършила с къпането на Кристин, избърсваше я, пудреше я с талк, обличаше я с бързи и точни движения.

В това време влязоха шумно двете момчета. Никола̀ беше минал да вземе Даниел при излизането му от кантората. Дружбата, която се бе породила между тях, радваше Франсоаз. Те поискаха да пият нещо и Алисия се втурна в кухнята. Срещу позирането си за рекламни снимки на домашни уреди тя бе получила като награда един електрически миксер за разни цели. Оттогава поеше семейството със сок от моркови, разреден с вода, и беше невъзможно да й се откаже това зеленчуково питие, без тя да се обиди.

Всички се събраха в кухнята с чаши в ръка.

— Има нещо ново в ОДИЛ — каза Даниел. — Изглежда, че ще ме назначат в приемната в началото на октомври.

— Значи няма вече да заместваш?! — попита Франсоаз.

— Не. Ще бъда на редовна служба.

— Ами правото ти?

— Говорих с шефа на отдела: той е съгласен да промени така работното ми време, че да мога да присъствувам на практическите занятия и да подготвям изпитите си. Взема ли веднъж дипломата си, ще получа много по-интересна служба.

— Да не би да смяташ да правиш кариера в ОДИЛ? — каза Франсоаз.

— Защо не?

— За тебе положително ще бъде по-интересно, ако влезеш в кантората на татко!

— Въобразяваш ли си, че ще ме вземе при себе си след всичко, което се случи?

— Не зная… Да, разбира се.

Даниел поклати глава.

— Не, драга моя. Докато Карол е при него, той няма да помисли за нас! Смъртта на Жан-Марк не можа да му отвори очите! Ти мислиш, значи, че нашите малки грижи ще го разчувствуват?

— Има неща, които не ги разбирам — каза Никола̀. — Само за удоволствие на баща си ти заряза философията пред правото. Сега нямаш никакво основание да държиш на правото… освен ако си направил сметка, че то все пак…

— Разбира се, че съм си направил сметка! — каза Даниел. — Философията е за хора, които имат време да мечтаят! Аз трябва да живея и имам грижата други да живеят!

Франсоаз се съгласи, че той има право, и съобщи, че от другата седмица ще постъпи на редовна работа в „Топ-Копи“. Тя не би могла да каже кога и как е взела това решение.

— Значи аз ще бъда почти цялото време сама вкъщи! — въздъхна Дани. — Весело ще бъде!

Тя постави Кристин на коленете си, разклати биберона и го пъхна в устата й. Никола̀ поиска още сок от моркови — този път неразреден — и Алисия му благодари с любовен испански поглед.

— Морковът дава светъл тен на лицето! — каза той. — А аз имам нужда от светъл тен: идущата седмица започвам нов фотороман! Един трик с костюми: „Няма благородници между тебе и мене!“