Донко Найденов - Ударите на съдбата

Мрачни и непокорни мисли тревожеха Том, докато се опитваше да заспи в уютната къща на Тревор. Направи го чак към пет, за да го събудят в девет и тридесет. Разходката до езерото щеше да го освежи до някаква степен, макар че нямаше да прогони грозните мисли, впити като кърлеж в съзнанието му.

Тримата бяха организирали страхотен пикник на езерото. Особено въодушевена беше добродушната съпруга на Тревор. Тя отначало изпитваше страхопочитание към Том, беше чела много за фамилията Гайгер, винаги си бе представяла Том като елегантен, но някак високомерен бизнесмен. Тук тя намери в него един напълно земен човек, който уважава и почита обикновените хора. Жената доби много силни впечатления от този джентълмен. Том пък видя в Трейси една предана и скромна съпруга, която обича семейния уют, мъжа си и децата си. Бе невероятно работлива, но никога не се оплакваше, сякаш всичко вършеше с удоволствие. Бети също беше добра съпруга, но Трейси като че бе замесена от друго тесто — просто жена от обикновено щастливо семейства.

Времето отново беше слънчево и приятно. Тримата седяха, говореха и наблюдаваха езерото. Такава приятна гледка успокоява нервите и кара човек да се чувства весел. Том говореше за компанията си, за клиентите и партньорите си, а съпругът и съпругата анализираха управлението на Тревор и как от едно глухо провинциално градче Прегин е станал привлекателно място за инвестиции и туризъм, като в същото време безработицата се е понижила драстично. Освен това, по негово нареждане са реставрирали по специален австрийски метод красивите необарокови, неокласически и неоренесансови сгради, които опасват централните улици.

Унесени в приказки, те не усетиха кога бе станало осемнадесет. Трейси едва ги склони да си тръгнат, защото трябвало да вземе децата от родителите си. А Тревор предложи на Том да отидат до зловещата къща, да разгледат подземието и да вземат вещите на Хенри. Покани го да пренощува и тази вечер при него, понеже не би могъл да го остави сам в онзи покварен дом.

Том и Тревор се намираха в имението. Преди да дойдат бяха говорили с Мегън и тя им беше обещала, че на следващия ден привечер ще направи сеанса. А сега, стоящ до входа на призрачното подземие, Том поемаше големи дози въздух, докато се решаваше да влезе. Тревор също беше в напрегнато очакване. Най-сетне домакинът бутна металната врата, тя изскърца страховито и пред тях се появи мракът.

Крачеха по тъмния коридор, осветяван единствено от фенерчето на Том. Тежкото дишане, което домакинът чуваше зад гърба си показваше безспорно, че клетият Тревор примира от страх. Двамата вървяха към голямото помещение в края на коридора, където Том предполагаше, че се е намирало жилището на Хенри. Стъпките им отекваха силно във влажния тунел, усилвани от акустиката на отразяващия се в стените екот. Том завъртя райбера, отвори вратата и двамата влязоха в просторната, студена и прашна зала.

Навсякъде бяха разхвърляни пликове, в които се съдържаха най-различни вещи и вехтории. Едва ли щяха да вземат всичко, но поне трябваше да потърсят някои важни предмети. Повечето неща в пликовете бяха парцали, трайно повредени от влагата и мухъла, имаше и ръждясали съдове и прибори. По пода се търкаляха стари кутии от консерви, покрити с прах. В един плик Тревор намери увита в найлон тетрадка, на която беше написано с химикал „Дневникът на Хенри Гайгер“. Той взе плика, извади дневника, безмълвно го показа на Том и го прибра в джоба на сакото си. Друго интересно в тази стая не откриха. Оставаше им да погледнат в банята.

Том махна завесата и пред тях се показа прашното помещение. Ваната, ножът, кръвта и кърпата си бяха там. На Тревор му прилоша, въпреки огромната смелост да влезе още веднъж в замъка. Шерифът беше преди всичко човек, на който човешките качества като страх, ужас или потрес пред кърваво престъпление не му бяха чужди. Той се хвана за корема, отвори устата си и задиша тежко. Лицето му беше пребледняло и имаше цвят на платно. Том, след като видя състоянието на приятеля си, предложи:

— Хайде да изчезваме.

Но в същия момент и двамата се стреснаха от дрънкащ звук — все едно някой заудря силно по една от металните тръби за водата. Ударът се повтори! Тревор и Том излязоха от банята и се затичаха към изхода на голямото помещение. Още един удар! И още един! Те отвориха вратата и напуснаха стаята. Малко след това ледена вълна премина през телата им! Мъжете спряха за момент и се спогледаха. Това беше същата студена вълна, която Том усети преди няколко дена. Двамата се окопитиха и поеха с бързи стъпки към изхода на подземието. В този момент откъм гърба им проехтя познатият говор! Но и Том и Тревор вече знаеха, че речта не е реална, тя беше зловещ и повтарящ се шепот от миналото. Вече бяха във всекидневната, когато отново се извисиха жалните викове за помощ. Тревор ускори крачка и побърза да напусне злокобната къща. Том го последва и след няколко минути вече пътуваха с автомобила към централната част на градчето.