Донко Найденов - Ударите на съдбата

Една светкавица светна. В следващия миг Тревор посочи външната врата и изкрещя нещо неразбираемо!

— Какво има, приятелю?

— Човек! На вратата има човек!

Том се обърна рязко, но не видя никого. Тревор отново наддаде вик, като сега сочеше към вътрешността на помещението. И тогава домакинът съзря нещото!

На слабата светлина, идваща откъм стаята, в която спяха и на светлината на появяващите се от време навреме светкавици, се мяркаше силует. След като втренчено се взираше в него, Том го позна. Това беше ЧОВЕКЪТ ОТ ПОРТРЕТА! Носеше военна униформа, която беше цялата изцапана с кръв. Лицето му също беше обвито в кървава маска. Силуетът започна да ръкомаха, явно това беше някакъв неведом знак за помощ. Устата му се отваряше, но от нея не излизаха звуци.

Ала Том чу вик! Идваше от дясната му страна и не беше на някое призрачно създание, а на самия Тревор — който ревеше панически, а очите му бяха толкова изпъкнали от страх, че всеки миг щяха да изскочат от орбитите. По едно време силуетът тръгна назад, мина покрай една от колоните на вестибюла и изчезна.

За спане след тази случка не можеше и да става дума. Това с пълна сила важеше за клетия Тревор. До сутринта времето премина в приказки, като домакинът всячески успокояваше уплашения си гост. Колкото и Тревор да беше очаквал среща с неизвестното, с нереалното, със свръхестественото, колкото и да му беше разказвал Том за преживяванията тук, шерифът бе стресиран неимоверно много. Защото не е страшна срещата със свръхестественото, а самото възприятие. Защото изведнъж се оказва, че този хармоничен свят, в който живеем, светът на хората, на животните и растенията, където всичко е подредено, всяко нещо си има място и всичко може да се обясни с всеобщия природен закон, е всъщност изроден, богохулен свят, обитаван от призрачни и злокобни същества, от прокълнати души. Точно това ново възприятие е най-ужасяващо, тъй като човек е свикнал да вярва до там, докъдето достига погледът му. Едно е да чуеш за нещо невероятно и необяснимо дори и от най-доверения човек, но съвсем друго е да го съзреш на живо, пред себе си, да имаш ДОКАЗАТЕЛСТВО за него.

В осем и петнадесет седнаха да закусят. Том попита Тревор:

— Сега добре ли си?

— Мисля, че да. Но не бих прекарал още една нощ тук — отговори с известна ирония шерифа.

— Какво ти е мнението?

— Вече мога да разсъждавам по-нормално. Вчера ние видяхме баща ти или брат му. Направи ли ти впечатление, че… — Тревор въздъхна дълбоко, — че духът носеше военна униформа?

— О, да. Сега си спомням. Но нали Хенри никога не е бил в армията?

— Поне така е написано в архивите. Той се е противопоставял на баща му, поради което не е получил наследство.

— Това може ли да означава, че духът не е на Хенри?

— Не съм вещ по такива истории, но мисля, че това е същият човек от портрета.

— Човекът на портрета трябва да е баща ми. Но той умря тази година в Лос Анджелис.

— Знаеш ли какво предположение имам?

— Казвай.

— Хенри е заминал за Швейцария. Имало е трети близнак.

— Това е невъзможно — възрази Том. — Никой не ми е споменавал за трети брат.

— Ти не знаеше и за Хенри. Както виждаш, изненадите следват една след друга. Според мен този близнак също е бил в армията, но вероятно е бил убит в някакъв спор, дали за наследство, дали за нещо друго.

— Това са тежки обвинения, Тревор. Баща ми не е способен на убийство — каза Том.

— Не съм казал, че е баща ти. Може да е някой друг.

— Но ако го е имало, трябва да е вписан в регистрите.

— Да. Тук си прав. Никъде в архивите на регистрите не се споменава за трети близнак. Дано утре разберем дали Хенри е бил регистриран в Швейцария, от това ще зависят по-нататъшните ни разследвания — обобщи градоначалникът.

Тревор и Том напуснаха двореца и отидоха с колата на шерифа до участъка.

— Не мога да те оставя да нощуваш сам на онова място — загрижено каза Тревор. — Този път ти ще ми гостуваш. Утре е събота, може дори да отидем някъде и да разсъждаваме на спокойствие.

— Съгласен съм, но бих искал да е само за уикенда. Не желая да те притеснявам, а и трябва да потърся още неща.

— Няма да ме притесняваш, със сигурност. Предлагам ти в някой от близките дни да претърсим подземието. Но най-важното е засега да установим дали Хенри е бил в Швейцария, също така и с Мегън да направим сеанса.

— Сеанс ли?

— Точно така. Мегън ще се свърже с духа и чрез нея той ще проведе разговор с нас.

— Може би духът ще ни каже всичко.