Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

9.03 :

Включвам компютъра и изчаквам да вляза в мрежата, за да видя фондовите индекси. Тази сутрин връзката е толкова бавна, че би било по-лесно да взема самолета до Хонконг и лично да проверя проклетия Hang Seng. Написвам паролата си — Бен Памперс — и отивам директно в Блумбърг, за да видя какво е станало с пазарите след изминалата нощ. Nikkei е стабилен, бразилската Bovespa играе обичайната си луда самба, докато Dow Jones 9 9 Hang Seng, Nikkei, Bovespa, Dow Jones — борсови индекси — изразяват стойността на акциите на определени водещи компании, котирани на Хонконгската, Токийската, Бразилската и Нюйоркската фондова борса. — Б.ред. прилича на разпечатка от изследванията на пациент в интензивното, подписал отказ да бъде реанимиран. Скъпа, навън цари студ, и то не само заради мъглата, обгърнала офис сградите.

Следва проверка на валутите за някакви драматични ходове, после влизам в ТОП, за да се осведомя за важните новини в корпоративния свят. Водещата новина е свързана с Гейл Фендър, която работи в търговията с облигации или по-скоро работеше. Сега съди фирмата си, „Лорънс Хърбърт“, за сексуална дискриминация, тъй като колегите й мъже получили много по-големи бонуси за много по-слаби резултати, за разлика от нея. Заглавието гласи: „Ледената девица охладнява към мъжете“. Според медиите жените в лондонското Сити са или Елизабет I, или обзети от нега танцьорки на кючек. Познатата стара история за девицата и курвата, увита в „Уол Стрийт Джърнъл“.

На мен лично винаги ми е допадала идеята да стана Ледената девица — може би някъде се продава съответният тоалет? Обточен с бели кожи, с високи остри токчета и подхождащия им пикел. Все едно, историята на Гейл Фендър ще завърши по начина, по който подобни истории винаги завършват: без коментар, със сведен поглед, докато напуска съдебната зала през страничния изход. Ситито потушава всяко недоволство: имаме си начин да те накараме да замълчиш. Да затвориш устата на хората с банкноти от по 50 лири винаги дава резултат.

Отварям имейла. Четирийсет и девет съобщения в кутията, откакто съм си проверявала пощата последния път в офиса. Бегъл поглед върху тях, като първо изтривам нежеланите.

Безплатен брой на някакво ново списание за инвестиции? В коша за боклук.

Каним ви на конференция за глобализацията край Женевското езеро, обслужвана от световноизвестния майстор готвач Жан Луи… В коша.

От „Личен състав“ искат да знаят дали ще участвам в новия корпоративен видеозапис на ЕМФ. Само ако ми дадат собствена каравана с Джон Кюсак, завързан за леглото.

Ще се подпиша ли под картичката за някакъв уволнен нещастник от Министерството на финансите? (Джеф Брукс напуска доброволно, но уволненията скоро ще започнат.) Да.

Най-горното съобщение е от Силия Хармсуърт 10 10 Хармсуърт — от англ. harm — вреда, зло и worth — струва си, заслужава. — Б.пр. , завеждаща „Личен състав“. Пише, че шефът ми Род Таск 11 11 Таск — от англ. task — задача. — Б.пр. бил възпрепятстван този обяд да запознае стажантите на ЕМФ с работата, така че бих ли могла да го заместя? „Ще бъдем много доволни да те видим в един часа на тринайсетия етаж в конферентната зала.“

Не, не, не. До петък трябва да напиша девет доклада. Освен това в два и трийсет този следобед трябва да посетя една много важна пиеса, пресъздаваща Рождество Христово.

След като разчистих служебните бележки, мога да се посветя на истинските имейли, наистина важните — съобщения от приятели, вицове и истории, които обикалят света като кутия бонбони. Ако е истина това, което се говори, че моето поколение страда от постоянен недостиг на време, то имейлите са тайното ни похапване, утешителното угощение. Трудно бих могла да обясня до каква степен се осланям на всекидневните си другари по перо. Една от тях е Дебра, най-добрата ми приятелка от колежа, сега майка на две деца и адвокат в „Адисън Поуп“, точно срещу „Банк ъв Ингланд“ и на около десет минути пеша от „Едуин Морган Фостър“. Не че някога успявам да прескоча до нея. Като нищо можеше да работи и на Плутон. После Канди. Устата приятелка, също финансист — фондов мениджър, интернет факир и горда рожба на Рокауей, Ню Джърси — Кандис Марлийн Стратън. Сестра по оръжие и експерт по последните новости в дамското бельо. Любимата ми литературна героиня е Розалинд в „Както ви се харесва“. Любимият литературен герой на Канди е онзи тип от книгите на Елмър Ленард, който носи фланелка, на която пише: „Очевидно ме бъркате с някого, на когото му пука“.