Джон Тул - Сговор на глупци

— Всеки ден казвам по една молитва и за тебе, душко — смотолеви Санта, като се мъчеше да задържи кубчето върху езика си. — Бъди спокойна — и свещичка съм ти запалила в „Сейнт Оуд“.

Някой похлопа по кепенците. В бързината Санта захлупи снимката по очи.

— Айрини! — писна тя, като отвори вратата и видя мисис Райли колебливо да пристъпя по стълбите, а племенникът, полицаят Манкузо, да стои на тротоара. — Влизай бе, муце! Каква си ми хубавка!

— Благодаря, пиленце — отвърна мисис Райли. — Ей, бях забравила колко си далече! С Анджело близо час се возихме в колата!

— Много сатръстфания… — предложи ново обяснение Манкузо.

— Чуй го само как боботи! — възкликна Санта. — Боже, боже! Анджело, да им кажеш в участъка да те махнат от клозета! Къде е Рита?

— Не й се итфало. Клафата я поляла.

— Ами да, нищо чудно — по цял ден вкъщи с тия дечурлига… — продължи Санта с разбиране. — Ей, Анджело, това момиче трябва да излиза бе! Какво й става напоследък?

— Нерфи — отвърна Анджело с тъга. — Нерфите нещо са я стекнали.

— Лоша работа са нервите — съгласи се мисис Райли. — Знаеш ли какво станало, Санта? Анджело изгубил книгата, дето му я даде Игнациус. Ужас! Не че ми е за книгата, ама дано само Игнациус не се научи, че тогава каква патаклама ни чака!

Мисис Райли допря пръст към устните си, за да покаже, че това с книгата завинаги трябва да си остане между тях.

— Е, хайде, давай си палтенцето, момичето ми — въодушеви се Санта и едва-що не разкъса вехтото тъмночервено вълнено палто на мисис Райли. Тя твърдо бе решила призракът на Игнациус Дж. Райли да не витае на нейната забава, както това се беше случвало през вечерите, когато бяха ходили на боулинг.

— Колко ти е хубаво тука, Санта! — почтително рече мисис Райли. — Чистичко…

— Да, ама за гостната искам нов линолеум да си купя. А ти туряла ли си някога от хартиените завески, пиленце? Не ми се виждат много лоши. И ако знаеш само какви видях в „Мезон бланш“!

— Веднъж бях взела едни чудесни за стаята на Игнациус, но той ги смъкна от прозореца и ги накъса. Каза, че му приличали на изтърсаци. Ужас!

— Всеки е вкуса си — заключи бързо Санта.

— Игнациус не знае, че съм тука тая вечер. Казах му, че отивам на молитва.

— Анджело, я да налееш нещо на Айрини. А ти си сипни малко уиски — много помага при простуда! В кухнята имам и малко кола.

— На Игнациус пък и молитвите не му се нравят. И той не знае какво харесва. На мене лично вече до гуша ми дойде от него, нищо, че ми е чедо…

— Каква картофена салата съм направила, ако знаеш! А и дядото ми каза, че много я обича.

— Само ако можеше да видиш какви огромни престилки ми дава за пране! И все ме учи как да ги пера! Като че рекламира прах за пране по телевизията. Игнациус толкова много се вживява в това тикане на количката из центъра!

— Виж го Анджело, душко! Налива ни по нещо да си пийнем!

— Да ти се намира аспирин, пиленце?

— Ей, Айрини! Каква си ми такава клека, и то на моята забава? Я пийни нещо! Чакай само дядото да дойде. Как ще си прекараме, ей! Слушай, вие с него може да си потанцувате ето тука, пред самия грамофон.

— Да танцувам ли? С никакъв дядка не ми се танцува. А освен това краката ми целите отекоха, докато днеска гладех ония престилки.

— Как така ще го разочароваш, Айрини! Ех, ако можеше да го видиш, като го поканих пред самата черква! Горкичкият! Бас държа, че никой никъде не го кани.

— Искаше да дойде, а?

— Дали е искал ли? Попита ме костюм ли трябва да си тури!

— А ти какво му рече, пиленце?

— „Каквото искате си облечете, господине.“ Така му казах.

— Е, и не си сгрешила. — Мисис Райли сведе очи към зелената си рокля от тафта. — Игнациус ме попита защо отивам с дневна рокля на молитва. Сега си седи в стаята и пише ли, пише глупости. Питам го аз: „За какво пишеш, а, момчето ми?“ А той ми вика: „За това какво е да продаваш хотдог.“ Ужас! Та на кой му се чете такова нещо? А знаеш ли колко пари донесе днеска вкъщи? Четири долара! Как ще му се изплатя на оня човек?

— Гледай, гледай! Анджело и ледче ни е сложил!

Мисис Райли взе пластмасовата чашка от Анджело и на две глътки я преполови.

— Откъде тоя чудесен „хай-зяй“ 19 19 От хай фиделити (англ.) — апаратура с голяма точност и високо качество на звуковъзпроизвеждане. В разговорния език — хай-фай. — Б.пр. , гълъбче?

— Какво, какво? — не разбра Санта.

— Тоя грамофон бе, дето си го турила на пода.

— На племенницата ми е. Съкровището на леля! Едва завърши гимназията „Сейнт Оуд“ и вече си намери чудесна работа — продавачка стана.