Джон Тул - Сговор на глупци

— В компанията се говори, че за Великден ще ми дадат хубав варен свински бут. Дано! Съвсем забравиха пуйката ми за Деня на благодарността.

— Мис Трикси години наред е била опора на „Панталони Ливай“ — каза шефът на кантората, докато древната помощник-счетоводителка продължи да си бръщолеви за пуйката.

— Колко години вече чакам да ме пенсионират и всеки път казват, че ми оставала още една. Карат те да работиш, докато душа не ти остане! — изхриптя мис Трикси. После, загубила вече интерес към пенсионирането, добави: — Добре щеше да ми дойде тая пуйка.

Тя се зае да подрежда съдържанието на една от кесиите си.

— Може ли да започнете работа още днес? — попита Гонзалес.

— Струва ми се, че не сме обсъдили въпроса относно заплатата ми и така нататък. Това не се ли практикува в днешно време? — снизходително попита Игнациус.

— Ще се занимавате с архивата, защото имаме голяма нужда от човек там, и ще получавате по шейсет долара седмично. За дните, в които отсъствате по болест и други, ще ви се удържа от седмичното възнаграждение.

— Далеч под онова, което очаквах. — Игнациус се правеше на важен. — Имам клапа, която вследствие превратностите на съдбата, току-виж, ме приковала към легло дни наред. Още няколко привлекателни институции са в надпревара да се ползват от моите услуги. Най-напред тях трябва да имам предвид.

— Но, вижте — започна поверително завеждащият. — Ето, мис Трикси получава само четирийсет долара, въпреки че има известен трудов стаж.

— Да, доста похабена ми се вижда — отбеляза Игнациус, наблюдавайки как мис Трикси разстила съдържанието на кесията върху бюрото и как сортира отпадъците. — Не е ли попрехвърлила възрастта за пенсия?

— Шшшт! — изсъска Гонзалес. — Мисис Ливай не ни разрешава да я пенсионираме. Тя смята, че мис Трикси ще се чувства по-добре, ако поддържа активността си. Мисис Ливай е интелигентна, образована жена. Изкара и задочни курсове по психология! — Гонзалес изчака думите му да направят необходимото впечатление. — Но да се върнем към вашето положение. Имате голям късмет, че започвате със заплатата, която упоменах. Всичко това е част от програмата на „Панталони Ливай“ за привличане на млади кадри. За съжаление мис Трикси е била наета преди въвеждането на програмата, а същата не действа със стара дата, следователно не я засяга.

— Не бих искал да ви разочаровам, сър, но тази заплата ми се струва недостатъчна. В момента един петролен магнат развява хилядарки пред носа ми, опитвайки се да ме съблазни, за да му стана личен секретар. Аз пък от своя страна се мъча да реша дали мога да приема материалистката философия на този човек. Но май в края на краищата ще му кажа „да“.

— Ще включим и двайсет цента дневно за транспорт! — замоли се мистър Гонзалес.

— Е, това променя нещата — склони Игнациус. — Временно ще приема този пост. Трябва да си призная, че „Панталони Ливай“ твърде ме привлича.

— Ах, това е чудесно! — възкликна Гонзалес. — Много ще му хареса тук, нали, мис Трикси?

Но тя бе толкова заета с отпадъците си, че не отрони и стон.

— Намирам за необичаен факта, че дори не ме попитахте за името ми — изсумтя Игнациус.

— О, боже мой! Съвсем забравих! Как се казвате?

Този ден се появи само още една служителка — стенографката. Някаква жена телефонира и си призна, че е решила да напусне и да стане безработна. А останалите изобщо не се и обадиха в „Панталони Ливай“.

— Я да ги махнеш тия очила! Как, по дяволите, успяваш да видиш боклука?

— Кой пък е седнал да ти гледа боклука?

— Джоунс, казах ти да махнеш цайсите!

— Те цайсите да си седят. — Джоунс халоса метлата в един от столовете на бара. — За двайсе долара на седмица… тва тука да не ти е плантация?

Лана Лий върза ластик около пачката банкноти и започна да прави купчинки от монетите, които вадеше от касата.

— Престани да блъскаш метлата в бара! — кресна тя. — По нервите ми лазиш, да те вземат мътните!

— Ако искаш да ти метат тихо, вземи си бабичка. Аз си мета по младежки.

Метлата още няколко пъти се блъсна в бара. А после заедно с облака дим тръгна из помещението.

— Да кажеш на клиентите си, че тия пепелници са да тръскат в тях и че на тоя, дето ти бачка тука, не му плащаш и минималната надница. Току-виж, почнали да гледат къде тръскат.

— Ти, момче, се радвай, че и тая възможност съм ти дала — отвърна Лана Лий. — В днешно време има сума ти безработни негри!

— Така ли? Ама сума ти негри стават и скитници, като скиват кви надници им бутат. Все си мисля, че ако си негър, по-гот е да си скитник.