Джон Тул - Сговор на глупци

— Внимавай, ей! — извика Джоунс, осквернявайки свещения обред. — Толкова си кьопава, че изръси печалбата от сирачетата!

— Накъде се търкулна, Джоунс? — попита тя. — Я виж дали не можеш я намери.

Джоунс подпря метлата до бара да си почине и тръгна да дири монетата, присвивайки очи зад очилата и цигарения дим.

— Ама че идиотщина! — мърмореше си той, докато двамата изследваха пода. — Уау!

— Намерих я! — развълнувано възкликна Лана. — Ей я на!

— Уау! Много се радвам, браво! И гледай да не ръсиш сребърни долари по пода, че „Нощна веселба“ ще вземе да фалира. Бая ще се поизпотиш, докато си покриеш огромните разходи по надниците на персонала.

— Абе ти, момченце, защо не си затвориш устата?

— Ти на кого викаш момченце?! — Джоунс хвана дръжката на метлата и енергично се устреми към „олтара“. — Да не се имаш за Скарла О’Хорър 5 5 Скарлет О’Хара — героиня от романа на М. Мичъл „Отнесени от вихъра“. Тук името умишлено е изопачено — „хорър“ в превод от англ. език означава ужас. — Б.пр. ?

Игнациус се отпусна в таксито и даде на шофьора адреса на Константинопъл стрийт. Извади от джоба си канцеларска бланка от „Панталони Ливай“ и в момента, когато таксито се вля в натовареното движение на авеню Сейнт Клод, започна да пише, използвайки капака на жабката вместо бюро.

Първият ми работен ден приключва и аз действително съм доста изморен. Не искам да кажа, че съм обезсърчен, потиснат или съкрушен. За пръв път в живота си се изправям лице срещу лице със системата, при това твърдо решен да се вместя в рамките й като прикрит, така да се каже, наблюдател и критик. Убеден съм, че ако имаше повече фирми като „Панталони Ливай“, работната сила в САЩ щеше да е по-пригодна да изпълни предназначението си. Никой не обезпокоява труженика, ако е очевидно, че на него може да се разчита. Мистър Гонзалес, моят „шеф“, е истински кретен, но при все това е доста приятен. Изглежда безкрайно разбран — дотолкова, че да не подлага на критика изпълнението на служебните задължения на даден работник. На практика той би приел всичко (е, почти) и макар и бавноразвиващ се, в това отношение е трогателно демократичен. Например: мис Трикси — Майката Земя в нашия търговски всемир, изпепели по невнимание някои важни ордери в процеса на запалване на печката. Мистър Гонзалес се отнесе твърде толерантно към този „гаф“, като се има предвид, че нашата компания напоследък получава все по и по-малко поръчки и че гореупоменатите ордери бяха поръчка от Канзас Сити на стойност някакви си петстотин (500!) долара. Но нека не забравяме, че мистър Гонзалес е получил заповед от тайнствената магнатка, от прочутата с разума и учеността си мисис Ливай, да се отнася добре с мис Трикси, като я подтиква да се чувства дейна и желана. Но той и с мен беше много любезен и ми позволи да правя с архива каквото си поискам.

В най-скоро време възнамерявам да накарам мис Трикси да проговори. Подозирам, че тази Медуза на капитализма таи в себе си ценни прозрения и може да ми предложи не една и две съдържателни опитности.

Единственото разочарование (и тук трябва да падна тъй ниско, че да използвам жаргон, за да пресъздам по-точно атмосферата, характерна за съществото, за което ще говоря) бе Глория, стенографката — млада и безсрамна уличница. В главата й се рояха какви ли не погрешни схващания и безпочвени оценки. След като тя направи една-две нагли и спонтанни забележки по отношение на моята осанка и на поведението ми, аз дръпнах мистър Гонзалес настрана, за да му кажа, че Глория има намерение да напусне без предизвестие, и то още в края на работния ден. В резултат мистър Гонзалес като че ли съвсем обезумя и взе, та незабавно уволни Глория, позволявайки си по този начин да упражни власт, което, както разбирам, рядко му се удава. Всъщност онова, дето ме накара да реагирам именно така, бе ужасният звук, който издаваха наподобяващите колове токчета на Глория. Само ако още един ден бях слушал този тропот, клапата ми завинаги щеше да се затвори. А отгоре на всичко тя бе наплескана с невероятно много грим, червило и прочие вулгарности, които предпочитам да не изреждам.

В главата ми напират какви ли не идеи относно архивата и измежду множеството празни бюра си избрах едно точно до прозореца. Малката ми газова печка беше пусната до мен с пълна сила и целия следобед си седях и наблюдавах как кораби от какви ли не екзотични пристанища плават из студените и мрачни води на пристанището. Лекото похъркване на мис Трикси и бесните удари по пишещата машина на мистър Гонзалес приятно контрапунктираха моите размишления.