Джон Тул - Сговор на глупци

Мистър Ливай днес не се появи. Намекнаха ми, че той рядко посещава фирмата и че всъщност „се опитва да я продаде колкото се може по-бързо“, да, така се изрази мистър Гонзалес. Навярно ние тримата (тримата, защото възнамерявам да накарам мистър Гонзалес да уволни останалите служители, ако те утре се явят на работа, тъй като съм сигурен, че самото наличие на твърде много хора в кантората ще ме побърка) ще съумеем да съживим замрялата търговия и да възвърнем вярата на мистър Ливай Младши в утрешния ден. Вече имам няколко възхитителни идеи и съм убеден, че именно аз в края на краищата ще накарам мистър Ливай да вложи и сърцето, и душата си в тази фирма.

Между другото, сключих и една много хитра сделка с мистър Гонзалес — убедих го, че щом съм му помогнал да спести разходите по заплатата на Глория, той би могъл да се реваншира, като ми осигури таксиметров превоз до и от службата. Пазарлъкът, който последва, опетни иначе приятния ден, но най-накрая аз постигнах онова, което исках, като разясних на човека опасността по отношение на клапата в частност и на здравето ми като цяло.

И тъй, става ясно, че дори когато Фортуна ни върти надолу, колелото й понякога запира за момент и ние се озоваваме в добър цикъл, който е част от далеч по-големия лош. Естествено, Вселената се основава на принципа за наличието на цикъл в цикъла. Аз в момента се намирам във вътрешен кръг. Естествено, възможно е да има и по-малки кръгове вътре в този…

Игнациус предаде жабката обратно във владение на шофьора и издума цял куп инструкции относно скоростта, посоката и смяната на предавките. Докато стигнат Константинопъл стрийт, в таксито вече се беше възцарило враждебно мълчание, което шофьорът наруши единствено и само за да си поиска сметката.

В момента, в който Игнациус се надигна и ядовито се измъкна от колата, той видя, че майка му се приближава откъм отсрещния край на улицата. Беше си сложила късото розово палтенце, а червената шапчица бе килната над едното й око така, че приличаше на героиня от филмовия сериал „Златотърсачките“, забягнала от снимачната площадка. Игнациус в отчаяние забеляза, че бе прибавила и нов цветови нюанс, като бе забола една повехнала беладона върху ревера си. А докато тя се розовееше и червенееше по изпочупената тухлена пътечка, токчетата й проскърцваха с характерното предизвикателство на преоценена стока. Въпреки че години наред бе гледал одеждите на майка си, видът й в тази пищна екипировка винаги успяваше да всее лек ужас в клапата му.

— Ох, гълъбче! — останала без дъх, изпъшка мисис Райли, когато двамата се срещнаха при задната броня на плимута, изцяло задръстил движението по тротоара. — Случи се нещо ужасно!

— О, боже мой! Сега пък какво?!

Игнациус си рече, че вероятно се касае за нещо в семейството на майка му — група хора, които непрекъснато страдаха от всякакъв вид насилие и болежки. Старата леля например била нападната от банда хулигани, които й отмъкнали петдесет цента; братовчеда го бутнал трамвай; чичото изял развалена „целувка“, а кръстникът пък пипнал кабел, повален от ураган…

— Съседката мис Ани, бедничката, тази сутрин получила леко припадъче на алеята. От нерви, чедо. Твърди, че ти си я разбудил, като си свирил на банджото…

— Нарича се лютня, а не банджо! — прогърмя Игнациус. — Тя да не би да ме взема за някой от извратените герои на Марк Твен?

— Току-що бях при нея. Отишла е в дома на сина си на Сейнт Мери стрийт.

— Ооо, при онова противно същество… — Игнациус изкачи стъпалата преди майка си. — Слава богу, че се е махнала за известно време. Сега ще мога да си свиря на лютнята, без да бъда атакуван от кресливите и анатеми.

— Отбих се в магазинчето на Лени и й купих една броеничка — от ония, дето мънистата им са пълни със светена водица.

— Мили боже! При Лени! Никога през живота си не съм виждал магазин, натъпкан с толкова религиозни шашми! Няма да се изненадам, ако след време там стане и някое чудо. Я самият Лени ще възкръсне, я…

— Мис Ани много хареса броеничката. Веднага взе молитви да реди.

— Това без съмнение й е било по-приятно, отколкото да разговаря с теб.

— Седни, чедо. Ще ти приготвя нещичко да хапнеш.

— В настъпилата около припадъка на мис Ани суматоха ти явно си забравила, че тази сутрин ме изстреля в „Панталони Ливай“.

— Ой, Игнациус, и какво стана? — попита мисис Райли, като приближи запалената клечка към горелката на печката, отворена още преди няколко секунди. Получи се лека експлозия. — Божке, едва-що не се опекох!