Джон Тул - Сговор на глупци

Той дискретно се отмести от нея, кръстоса крак връз крак и съжали, че в рейса не се пуши. Зачуди се кой ли ще е дебелакът със зелената шапка, дето се беше появил изневиделица и се разнасяше из целия град. Къде ли щеше да се мерне сега дебелогъзият му лигльо? Като някакъв призрак изникваше тоя образ!

„Ше му рекна на полцая, че на сметка съм се цанил, само и само да не се лепне пак за мене; ще му рекна и че съм попаднал на едни разбрани хора и че те от човещина ми плащат чак по двайсе долара на седмица. Той ще каже: «Много хубаво, момче. Радвам се, че се поправяш.» Аз пък ще му рекна: «Така е!» А той ще каже: «Е, сега и член на обществото, току-виж, си станал.» Ама ще си му го рекна аз: «Ами да, уредих си хем негърско бачкане, хем негърска заплата! Член съм, и още как! Негро и половина! Не скитник, просто негър.» Уау! «Че то разликата е от земята до небето!»“

Възрастната жена подръпна въженцето на звънеца и стана от мястото си, като се мъчеше съвсем съзнателно да избегне какъвто и да е контакт с анатомията на Джоунс, който състрадалчески я наблюдаваше иззад безпристрастието на тъмнозелените си очила.

— Гледай я пък тая! Мисли си, че имам сифилис плюс туберкулоза и че ей сега ще я разпоря с някой бръснач и ще й дигна чантата! Уау!

Слънчевите очила проследиха жената как слезе от автобуса и как се смеси с тълпата на спирката. Някъде най-отзад сред скупчилата се навалица се развихряше препирня. Един мъж атакуваше с вестника си друг — червенобрад и по бермуди. Тоя с брадата му се видя познат и Джоунс се почувства неловко. Най-напред фантомът „Зелената шапка“, сега пък не можеше да се сети кой е този…

Извърна погледа си от прозореца в момента, в който червенобрадият побягна, и отвори списанието „Лайф“, което Дарлин му беше дала. Е, тя поне се бе държала добре с него в „Нощна веселба“. Дарлин бе абонирана за „Лайф“, за да се усъвършенства, и бе намекнала, че и той би могъл да се възползва. Опита се да задълбае в уводната статия за американската намеса в Далечния изток, но някъде по средата спря и се зачуди как ли подобно нещо ще помогне на Дарлин да стане танцьорка на екзотични танци, което тя непрекъснато подмяташе, когато си говореха. Започна да си разглежда рекламите, защото единствено те му бяха интересни в списанията. А в това нямаха грешка! Допадаше му рекламата на застраховки живот „Етна“ — чудесен нов дом и семейството, което току-що се бе сдобило с него. А мъжете от онази на лосиона за след бръснене „Ярдли“ изглеждаха свежи и богати. Ето така можеше да му помогне това списание. Искаше да изглежда, ама точно като тия мъже!

Когато Фортуна те завърти надолу, иди на кино и изстискай нещо повече от живота! Игнациус за малко да си каже това, но си припомни, че ходеше на кино почти всяка вечер, независимо накъде въртеше колелото си Фортуна.

Той седеше в напрежение сред мрака на „Притания“ само на няколко реда от екрана, тялото му изпълваше неговото място, но се разстилаше и на съседните две седалки. На тази отдясно беше настанил палтото си, три шоколадчета и два пакета пуканки за всеки случай, с прилежно прегънати горни краища, за да се съхранят пуканките топлички и хрупкави. Довърши пакета, от който си похапваше, докато съзерцаваше унесено рекламите на филмите, включени в следващите програми. Единият обещаваше да е толкова лош, че положително след няколко дни щеше отново да го доведе в „Притания“. Широкият екран се обля в ярки цветове, лъвът ревеше ли, ревеше и заглавието на тази ексцесия проблесна пред необикновените му синьо-жълтеникави очи. Лицето му застина, а пакетът с пуканки започна да се тресе. При влизането си в киното той внимателно беше закопчал двата наушника на върха на шапката си и сега пронизителните звуци на мюзикъла нападнаха оголените му уши от всичките възможни високоговорители. Слушайки музиката, той разпозна две нашумели песни, към които хранеше отявлена неприязън, и внимателно се зачете в началните надписи с надеждата да открие имената на изпълнители, които по принцип го отвращаваха.

Когато надписите свършиха и Игнациус бе вече отбелязал, че неколцина от актьорите, композиторът, режисьорът, дизайнерът на прическите и помощник-продуцентът бяха все хора, чиито творчески напъни вече нееднократно му бяха нанасяли обиди, на екрана просветна кадър, в които всички от масовката се мотаеха около една циркова палатка. Той усърдно огледа цялата тълпа и откри главната героиня, застанала недалеч от някакъв атракцион.