Джон Тул - Сговор на глупци

— Доста се съмнявам. Навремето издумах какви ли не остроти на завеждащия методичния отдел. Отнеха ми дори читателската карта! Вероятно се досещаш каква омраза и страх вселява моят Weltanschauung 3 3 Мироглед, светоглед (нем.). — Б.пр. . — Игнациус се оригна. — Не ми се ще дори да споменавам злополучното пътуване до Батън Руж. Убеден съм, че именно този инцидент стана причина у мен да се изгради психическа бариера срещу труда.

— В университета бяха толкова добри към тебе! Признай си. Колко дълго време те оставиха да се мотаеш! Дадоха ти дори клас да учиш.

— Ооо, в основата си бе все същото. Някакъв нещастен бледолик от Мисисипи казал на декана, че водя пропапска пропаганда, което, както е известно, не отговаряше на истината. Не поддържам настоящия папа. Той изобщо не се вмества в представата ми за добрия властник. Всъщност аз съм яростен противник на релативизма в съвременния католицизъм. Независимо от това дързостта на този некомпетентен белокож дървеняк фундаменталист накара останалите му студенти да сформират комитет, който излезе с искане да поставя оценки и им върна насъбралите се при мен съчинения и контролни. Дори устроиха малка демонстрация под прозореца на кабинета ми. Доста драматично беше. Много добре се справиха, като се има предвид колко са невежи. В разгара на демонстрацията изхвърлих всички стари писмени работи (естествено, непроверени) през прозореца, точно над главите им. Но деканът се оказа твърде ограничен, за да приеме този акт на предизвикателство към преизподнята на съвременния академизъм.

— Игнациус, това не ми го беше казал.

— Тогава не желаех да те тревожа. А освен това заявих на студентите, че в името на човешките бъднини храня най-искрената надежда всички до един да са стерилни! — Игнациус подреди възглавниците около главата си. — Естествено, не бих могъл да изчета малограмотните и погрешни схващания, извиращи от непросветените им умове. Където и да работя, все същото ще бъде.

— Можеш да си намериш добра работа. Стига само да разберат, че си магистър!

Игнациус въздъхна тежко и продължи:

— Не виждам никаква друга възможност… — Той изкриви лице в страдалческа физиономия. Нямаше смисъл да се бори с Фортуна, докато не свърши този цикъл. — Предполагам, си даваш сметка, че всичко това е заради теб. Моят труд ще се забави невероятно много. Майко, смятам, че трябва да отидеш при изповедника и да се покаеш. Обещай му, че за в бъдеще ще отбягваш широкия друм на греха и пиянството. Разкажи му за последствията от моралното си падение. Обясни му как бавиш завършването на едно монументално обвинение срещу нашето общество. Дано успее да схване величината на твоята простъпка. Ако този свещеник отговаря на моите схващания за представител на светата църква, епитимията без съмнение ще бъде доста строга. Но аз се научих да очаквам малко от съвременното духовенство.

— Вече ще бъда добричка, Игнациус. Ще видиш!

— Е, хубаво, ще си намеря някаква работа, въпреки че тя едва ли ще бъде онова, което ти наричаш добра службица. Може да ме осенят някои ценни прозрения и да се окажат от полза за моя работодател. Възможно е трудовият стаж да придаде нови измерения на моята творба. Активната ми ангажираност в системата, която критикувам, ще е интересна ирония сама по себе си. — Игнациус шумно се оригна. — Ако можеше Мирна Минкоф да види само колко ниско паднах!

— Какво прави тая? — подозрително запита мисис Райли. — Колко пари пръснах, за да те изуча, а ти да вземеш с такава да се хванеш!

— Мирна си е все още в Ню Йорк, в родното си място. В момента вероятно си прави гавра с полицията и просто ги принуждава да я арестуват в някоя демонстрация.

— Направо ме изкарваше извън нерви, като свиреше с оная китара из цялата ми къща. Ако наистина има пари, както казваш, май трябваше за нея да се ожениш. Можехте да се настаните някъде двамцата и да си направите едно хубаво бебче.

— Да вярвам ли, че от устата на собствената ми майка излизат такива гнусни мерзости?! — изрева Игнациус. — Бягай да ми приготвиш нещо за вечеря. Трябва да бъда в киното навреме. Ще дават един цирков мюзикъл, някакво прехвалено изстъпление, което от доста време искам да видя. Утре ще прегледаме обявите.

— Толкова съм горда, че най-накрая ще работиш! — разчувства се мисис Райли и целуна сина си някъде из влажните мустаци.

— Я го пък това бабе! — изсумтя наум Джоунс в един момент, когато автобусът внезапно подскочи и го отхвърли към жената, седнала до него. — Мисли си, че щом съм черен, ей сега ще я изнасиля! За малко да си изсипе задника през джама! Уау! А аз никого не изнасилвам!