Джон Тул - Сговор на глупци

— Какво рече човекът? — Мисис Райли сложи да вари тенджерка с мляко върху „древната“ си газова печка. — Колко трябва да платя? Казахте му, че съм бедна вдовичка с детенце на ръцете, нали?

— Казах му — отвърна полицаят Манкузо, като седеше с изправен гръб на стола и непрекъснато гледаше с надежда към покритата с мушама маса. — Ще имате ли нещо против, ако си поставя брадата върху масата? Тука е доста горещо и тя ме боцка по лицето.

— Разбира се, гълъбче. На̀, хапни си поничка с пелте. Купих ги от Магазин стрийт. Игнациус ми вика: „Мамче, така добре ще ми дойде една поничка!“ Нали разбираш? Така че отидох и му купих двайсетина. Я гледай ти, останали са даже няколко.

И тя поднесе на полицая разкъсана, мазна кутия, с която някой жестоко се бе саморазправил в желанието си да извади наведнъж всички понички. На дъното на кутията той откри две изсъхнали останки и ако се съдеше по леко овлажнените им крайчета, този някой явно беше изсмукал пелтето.

— Благодаря, мисис Райли, но така се натъпках на обяд, че…

— Колко жалко! — И тя напълни две чаши до половината с гъсто студено кафе, като ги доля догоре с врящо мляко. — На Игнациус все поничките са му в главата. Вика ми: „Мамче, обожавам ги тия понички!“ — Мисис Райли допря устни до ръба на чашата и сръбна малко. — Сега е в хола и си гледа телевизия. Всеки обед каквото и да става, той сяда и гледа онова предаване, дето дечицата танцуват. — В кухнята музиката се чуваше някак по-притъпено, отколкото откъм верандата. Полицаят Манкузо си представи зелената ловджийска шапка, окъпана в синьо-бялата светлина на телевизионния екран. — Хич не му харесва, ама за нищо на света не го пропуща. Ако го чуеш само какви ги разправя за ония сироти дечица…

— Говорих с човека тая сутрин — започна той, надявайки се, че мисис Райли е изчерпала темата за сина си.

— Амиии?! — Тя сложи три лъжици захар в кафето и като придържаше лъжичката с палец, така че дръжката заплашително се устреми към окото й, сръбна още малко и попита: — И какво му каза, гълъбче?

— Казах му, че съм разследвал случая и че вие… че ти просто си се подхлъзнала на мократа улица.

— Ех, как добре звучи. И той после какво каза?

— Каза, че не искал да стига до съда. Искал веднага да се уреди въпросът.

— О, божичко! — сърдито измуча Игнациус откъм хола. — О, какво небивало оскърбление спрямо добрия вкус!

— Хич не му обръщай внимание — посъветва мисис Райли стреснатия полицай. — Като гледа телевизия, все така прави. Да се „уреди“ — това значи, че иска пари, така ли?

— И вещо лице си е наел, да оцени щетите. На̀, ето я оценката.

Мисис Райли взе листа и заразглежда колоната от цифри, изписани по точки след заключението на вещото лице.

— Божке! Хиляда и двайсе долара! Какъв ужас! Че как ще ги изплатя? — Тя изтърва листа върху мушамата. — Сигурен ли си, че е вярна тая сметка?

— Да. Ангажирал е адвокат. Всичко е от честно по-честно.

— Да, ама аз откъде ще намеря хиляда долара? Ние с Игнациус имаме само социалната осигуровка на клетия ми съпруг и една нищожна пенсийка, а това хич не е много.

— Да вярвам ли на пълното извращение, на което ставам свидетел? — изрева Игнациус от хола. Ритъмът на музиката се изграждаше от пламенни там-тами, а хорът от фалцети намекваше за правене на любов през цялата нощ.

— Съжалявам — продума полицаят Манкузо, направо съкрушен от финансовите затруднения на мисис Райли.

— Ох, душко, ти не си виновен — отвърна тя навъсено. — Дано успея да ипотекирам къщата. И нищо не може да се направи, а?

— Не може, госпожа — отвърна полицаят, заслушан в приближаването на нещо, което като че ли бягаше панически.

— Всички деца, които участват в това предаване, трябва да бъдат отровени с газ! — заяви Игнациус, като нахълта в кухнята по нощница. След това забеляза госта и възкликна хладно: Я гледай ти!

— Игнациус, нали познаваш мистър Манкузо? Кажи му „Добър ден“.

— Май наистина съм го виждал някъде — отвърна Игнациус и погледна към задната врата.

Полицаят Манкузо бе тъй сащисан от чудовищната бархетна нощница, че не отвърна на шеговитото подмятане.

— Игнациус, гълъбче, човекът иска повече от хиляда долара за онова, което му направих с къщата.

— Хиляда долара?! Няма да получи нито цент! Веднага ще го дадем под съд! Свържи се с адвокатите ни, майко!

— С адвокатите ни ли? Че той има оценка от вещо лице. Мистър Манкузо вика, че нищо не могло да се направи.

— Ооо! Е, тогава значи ще трябва да му платиш.