Филип Рот - Синдромът Портной

Защо не се ожених за това момиче? Първо, поради надутия училищен жаргон, който използуваше. Не го понасях. „Повърнено“ вместо повръщано, „панса“ вместо пансиона, „цвиля“ вместо смея се, „фенер“ вместо глава, „фарове“ вместо очи. О, и „божествено“. (Това, на което Мери Джейн Рийд викаше „жестоко“ — все трябва да ги уча тия момичета как да говорят правилно, с моя речник от петстотин думи, научен в Ню Джърси.) После идваха прякорите на приятелите й, а и самите приятели! Пудела, Пипето и Перката, Скаридата, Жестокия, Смотания, Валяка, Битовия и Бабата — звучаха сякаш е била съученичка с Доналд Патока и всичките му роднини. Но моят жаргон също доста я дразнеше. Първия път, когато казах „шиба“ в нейно присъствие (и в присъствието на приятелката й Пипето, облечена с груба жилетка и жабо и загоряла като индианец от прекалено много игра по кортовете на клуба Чеви Чейс), по лицето на Наследницата на първите заселници се появи такъв израз, сякаш току-що съм жигосал тия четири букви на челото й. „Защо?“, попита тя жално, веднага след като останахме сами, защо трябва да бъда толкова „непривлекателен“? Какво удоволствие може да ми достави да се държа така „невъзпитано“? Какво, за бога, съм „доказвал“ ? Защо трябваше да се държиш така гадно? Никой не те е предизвиквал. „Гадно“ тук дебютира вместо „неприемливо“.

В леглото? Никаква фантазия, никаква акробатика или изяви на дързост и умение; както се чукахме за пръв път, така си и продължихме. Аз нападам, тя се предава и върху масивното махагоново легло (семейна реликва) се разпалва значителна жар. Единственото ни допълнително удоволствие беше огледалната от горе до долу врата на банята. Изправени пред него, залепени един до друг, й шепнех: „Виж, Сара, виж!“ Отначало тя се срамуваше и оставяше гледането само на мен, отначало бе скромна и се съгласяваше само защото аз го исках, но с времето разви нещо като страст към огледалото, също като мен, и следеше отражението на нашето сношаване с определен нарастващ интерес, който се виждаше в погледа й. Виждаше ли това, което виждах аз? Дами и господа, с черното окосмяване, тегло сто и седемдесет фунта, половината от които още несмляна халва и пастърма, шнотцът 70 70 Юнак (идиш) — Б.р. Алекзандър Портной от Нюарк, щата Ню Джърси! А русата вълна, с елегантните гладки крайници й нежното женско лице от Ботичели всеизвестната доставчица на обществен отдих и култура тук, в Медисън Скуеър Гардън, сто и петнадесет фунта от републиканската изисканост и най-дръзките гръдни зърна в цяла Нова Англия — Сара Абът Молсби от Ню Канаан, щата Кънектикът!

Това, което казвам, докторе, е, че си пъхам кура не толкова в самите тези мадами, колкото в техния произход — като че ли чрез шибането ще открия Америка. Ще покоря Америка, може би това е по-точното. Колумб, капитан Смит, губернаторът Уинтрош, генерал Уошингтон — и сега Портной. Като че ли явно съдбата ми е да прелъстя, по едно момиче от всеки един от четиридесет и осемте щата. Що се отнася до жените от Аляска и Хаваите, то наистина нямам никакви амбиции в тези посоки, нямам сметки за уреждане, нито пък купони за употреба или желания, които да удовлетворявам — какви са ми те на мене, шепата ескимоски и ориенталки? Не, аз съм дете на четирийсетте на радиото и Втората световна война и за мен осем отбора правят една лига, а четиридесет и осем щата — една страна. Знам пълните текстове на Флотския химн и на Химна на минохвъргачите, и на песента на военновъздушните сили. Знам думите на песента на флотската авиация: „Вдигни въздушни котви, / ще плуваме в небето, / ще плуваме напето…“ Мога да ти изпея дори песента на понтонниците: Хайде, кажи и какви войски си служил, Шпилфогел, и аз ще ти изпея твоята песен! Моля те, разреши ми — аз си плащам с парите! Спомням си, бяхме постлали палтата си и седяхме върху циментовия под на коридорите в мазето на училището, облегнати на дебелите стени, и пеехме в хор, за да запазим бойния си дух, докато прозвучеше сигналът за отбой: „Слави Бога и подай гранатата.“ Пилотът каза „отдай му дължимото, защото синът на мерача е то-о-о-й!“ Само ми я кажи и ако възхвалява звездното знаме, знам я дума по дума! Да, докторе, аз съм дете на учебните тревоги и си спомням Корехидор и „Кавалкадата на Америка“, и флага, ветреещ се на пръта, побит и наклонен сърцераздирателно на Иво Джима 71 71 Японски остров, арена на ожесточена битка между японските и американските войски по време на Втората световна война. — Б.р. . Колин Кели падна като огнен метеор, когато бях осемгодишен, а Хирошима запуши като прахан една седмица след като бях навършил дванайсет. И това беше основата на детството ми. Четири години на омраза към Хитлер, Тойо и Мусолини и любов към тази смела, решена на всичко република! Отдал цялото си малко еврейско сърце за нашата американска демокрация! Добре, ние спечелихме, врагът е мъртъв в малка уличка зад „Вилхелмщрасе“ и е мъртъв, защото аз се молих за това! И нека дойде това, което ме очаква. Моята войнишка равносметка — истински американски задник! Пички от Родината, ето ме! Моята тържествена клетва към путката на Съединените американски щати и републиката, която тя символизира: Девънпорт, щата Айова! Дейтън, щата Охайо! Шенектади, щата Ню Йорк и съседен Трои! Форт Майърс, щата Флорида! Ню Канаан, щата Кънектикът, Чикаго, щата Илинойс! Албърт Лий, щата Минесота! Портланд, щата Мейн! Маундсвил, щата Западна Вирджиния! Скъпа земьо на шикси цепки, за тебе пея аз!