Филип Рот - Синдромът Портной

Кей и аз се настаняваме на задната седалка при кучето . Кучето на Кей! На което тя говори, все едно че е човек! Ау, тя наистина е гой. Ама че глупава работа, да говориш на куче — само че Кей не е глупава. Всъщност си мисля, че тя е по-начетена дори от мен. И да говори на куче? „Що се отнася до кучетата, мистър и мисис Кембъл, ние евреите, изобщо…“ О, я му еби майката! Няма нужда. Ти пренебрегваш (или поне правиш адски опити да забравиш) този красноречив придатък — носа си. Да не говорим за афроеврейските ти къдрици. Разбира се, че са разбрали. Съжалявам, но не можеш да избягаш от съдбата си, драги, твоят нос е твоето проклятие. Но аз не искам да избягам! Ами да, това е много мило, защото не можеш. О, да, мога — стига да искам! Но ти каза, че не искаш._ Да, ама ако исках!_

Още щом влязох в къщата, започнах (тайно и дори за моя собствена изненада) да душа: на какво ли ще мирише? Картофено пюре? На стари женски дрехи? Пресен цимент? Душа ли, душа, опитвам се да уловя мириса. А! Това ли е то, това ли е християнското, което надушвам, или идва от кучето? Каквото и да видя, вкуся, докосна, си мисля: гойско! Още първата сутрин изстисквам половин инч Пепсодент в мивката, вместо да допра четката си до нещо, което може да е докоснато от четките, с които родителите на Кей си търкат гойските кътници. Наистина! Сапунът в сапунерката е разпенен от нечии ръце. Чии? На Мери ? Дали да го взема и веднага да започна да се мия, или първо трябва да му пусна малко вода, за да съм сигурен. Сигурен за какво ? Дрисльо, може би ти трябва сапун, с който да си миеш сапуна! Отивам на пръсти до тоалетната и надничам в чинията: „Ето това е то, момче, истинска гойска тоалетна чиния. Прекрасно изделие. Ето тук бащата на твоята приятелка пуска езическите си говна. Какво си мислиш, а? Много впечатляващо.“ Вманиачен? Не, омаян!

След това трябва да реша дали да постеля нещо на седалката. Това е въпрос на хигиена, сигурен съм, че мястото си е чисто, безупречно по един свой особен антисептичен гойски начин: дали не е още топло от някой задник на Кембълови — например на майката! Мери! Майка също и на Исус Христос! Ако трябва да се съобразявам с моето семейство, може би трябва да покрия ръба с тоалетна хартия — нищо не струва, пък и кой ще разбере?

Да, да, точно това ще направя! Сядам и — топло! Ей, на седемнайсет години и вече си търкаме задниците с врага! Докъде съм стигнал от септември! Край водите на Вавилон седяхме, йе, и плакахме, кат си спомнихме Цион! И много точно! Седнал там, ме обхващат съмнения и разкаяние, внезапен копнеж за дома завладява сърцето ми… Когато баща ми тръгна да купува „истински ябълков сайдер“ от пазара, аз няма да бъда с него! И как Хана и Морти ще отидат да гледат бейзболния мач Уикуейк — Хилсайд по случай Деня на благодарността без мен, да ги развеселявам? Господи, надявам се, че ще спечелим (което означава да загубим с по-малко от 21 точки). Бийте Хилсайд, копелета! У-И-КУ-БЕЙК! Бърни, Сидни, Леон, „Уши“, ХАЙДЕ!

Давай, дръж тая линия, направи тая точка, ритни го в ташаците, давайте, пичове!

Виждате ли, пропускам шанса си да бъда блестящ и остроумен от трибуните! Да покажа саркастичния си и язвителен език! И след играта да присъствам на историческия обяд, приготвен от майка ми — тази луничава и червенокоса потомка на полски евреи! Как ще се оттегли кръвта от лицата им, каква мъртва тишина ще настъпи, когато тя вдигне голямата палка и извика „Наздраве! И познайте за кого!“, а Познайте за кого ЛИПСВА! ЗАЩО дезертирах от семейството си? Може би около масата не приличаме на картина от Норман Рокуел, но ние също сме имали добри дни, не се тревожете. Не се връщаме към Плимут Рок, никой индианец не е носил царевица на член от нашето семейство, доколкото сме запознати, но само подушете тия нещица! Гледайте, купички с боровинков сос от всяка страна на масата! И името на пуйката — „Том! Защо тогава не мога да повярвам, че ям обяда си в Америка, тази Америка се намира там, където съм аз, вместо на някое друго място, на което един ден бих отишъл, например в Юниън, Ню Джърси — там ходим всеки ноември с баща ми при онзи селяндур и жена му ( и двамата в работни комбинезони), за да вземем истински ябълков сайдер за Деня на Благодарността.“

— Отивам в Айова — съобщавам им от телефона на нашия етаж.

— Къде?

— До Девънпорт в Айова.