Филип Рот - Синдромът Портной

Десет месеца. Невероятно. Защото през това време нито ден, а възможно е и нито час да не е минал, без да се запитвам: „Защо продължавам с тази личност? Тази оскотяла жена? Тази груба, измъчена, ненавиждаща себе си, объркана, загубена, безлична…“ и т.н. Списъкът е неизчерпаем, постоянно го подновявах. А ако си спомним лекотата, с която я свалих на улицата (сексуалният триумф на живота ми!), е, това ме кара да вия от отвращение. Как мога да продължавам толкова дълго с някого, чиито ум и преценки, и поведение просто не мога да понасям! Който ме зарежда ежедневно с вътрешно неодобрение и ме кара всяка минута да избухвам в забележки! А пък конското! Да не говорим на какъв даскал се превърнах! Например, когато купи онези италиански мокасини за рождения ми ден — каква лекция й изнесох!

— Слушай — казах й още на излизане от магазина, — малък съвет от мен: не е необходимо, когато правиш нещо толкова дребно като пазаруване, да развяваш цепката си пред всеки, който се появи на хоризонта. Нали?

— Да, развявам какво? Кой е развявал нещо!

— Ти, Мери Джейн! Тъй наречените ти интимни части!

— Не съм!

— Ама, моля ти се, всеки път, когато ставаше или сядаше, мислех, че ще си закачиш пичката на носа на продавача.

— Боже, та нали трябва да ставам и да сядам все пак!

— Но не все едно че се качваш и слизаш от кон, нали?

— Е, не знам какво те яде, той и без това си беше чист педал!

— Това, което ме „яде“, е, че мястото между краката ти са видели повече хора, отколкото са гледали Хънтли и Бринкли! Докато сме хубави, трябва да си вирим задниците, така ли?

И въпреки всичко, докато я обвинявам, си казвам: „О, Дрисльо, я заеби, ако ти трябва дама вместо пичка, върви си намери! Кой те е вързал?“ Защото, както ни е известно, този град гъмжи от момичета, напълно различни от госпожица Мери Джейн Рийд, обещаващи, ненакърнени, неомърсени млади жени — яки като доячки. Знам, защото точно такива биха предишните, но пък не ме задоволяваха. С тях също не вървеше Шпилфогел, повярвайте ми, опитал съм: ял съм гювечите им и съм се бръснал в кенефите им, давали са ми ключове от апартаментите си и са ми отделяли полица в шкафчетата си и дори съм се сприятелявал с котките им с имена като Спиноза, Клитемнестра, Кандид и Котка — да, да, умни и ерудирани момичета, току-що изплували от успешни приключения в науката и секса из всички колежи на Бръшляновата Лига, живи, интелигентни, достойни, самоуверени млади жени с добро поведение, общественички и научни асистентки, учителки и коректорки, момичета, в чиято компания не се чувствах отхвърлен или засрамен, момичета, които нямаше нужда да надзиравам като баща или майка, нито да образовам, нито да спасявам. С тях също не вървеше!

Кей Кембъл, приятелката ми от колежа Антиох — може ли да съществува нещо по-типично от нея? Естествена, добросърдечна, без следа от нездравост или егоизъм — стойностна и достойна за похвала личност. Къде ли е сега тя, тази находка? Здравей, Тикво! Прекрасна съпруга на някой щастлив шейгец 65 65 Нееврейски младеж (идиш). — Б.р. ! Някъде в централните щати? Нима може да бъде другояче? Редакторка на литературното ни списание, дипломирана с всички почетни титли по английска литература, която протестираше заедно с мен и другите ни разярени приятели пред оная бръснарница в Йелоу Спрингс, където не искаха да подстригват негри — яка, жизнерадостна, с широко сърце и широк задник, със сладко бебешко лице, жълта коса, никакви цици (за нещастие, изглежда, плоските жени са моята съдба, между другото — защо е точно така? Има ли някакво есе, което да прочета по въпроса? Това важно ли е? Или да продължавам?) И тия крака на здрава селянка! И блузата, винаги измъкната от полата на гърба! Ех, как ме размекваше тая игрива подробност! Както и фактът, че, качена на високи токове, изглеждаше като котка на дърво, подгонена от куче, не на себе си, извадена от равновесие. Винаги сред първите нимфи от колежа в Антиох, боси на лекции през пролетта. Наричах я „Тиква“ в чест на пигментацията и размера на задника й. Здрава като кратуна, що се отнася до моралните принципи, красиво упорита по начин, достоен за завист и възхита!

Тя никога не повишаваше глас по време на спор! Можете ли да си представите впечатлението, което ми направи това на седемнайсет години, току-що напуснал Дружеството за полемика „Джак и Софи Портной“! Чували ли сте някога за такъв подход към противоположната страна? Никога да не осмиваш опонентите си? Да не показваш, че го мразиш заради идеите му. А-ха, значи това било то, да си дете на гои, първенец на гимназия в Айова, а не в Ню Джърси, това е, което гоите притежават; ако изобщо притежават нещо! Власт без страсти! Добродетел без самовъзхита. Доверие без перчене или снизходителност. Хайде, нека бъдем честни и да отдадем на гоите дължимото им, докторе, когато са впечатляващи, те наистина са впечатляващи. Толкова устойчиви! Да, това е, което хипнотизираше — сърдечността, упоритостта, с една дума, тиквеността й. Моя монолитна, дебелогъза, неначервена, босонога шиксо — къде си сега. Кей-Кей? Колко дечица роди? Затлъстя ли вече? И какво? Да предположим, че си голяма като къща — имаш нужда от витрина за тоя твой характер! Най-доброто от Средния Запад — тогава защо ли я зарязах? О, аз ще стигна до това, без съмнение, самотерзанието никога не е повече от един спомен, това е известно. Нека за миг изоставим характера й. Тази мазна кожа! Тази неподдържана разпиляна коса! И то още през петдесетте, когато разпилените коси не бяха на мода! Това е то същинската естественост , докторе! Закръглена и пищна, загоряла от слънцето Кей! Басирам се, че вече половин дузина дечурлига са се лепнали за обилния й задник (толкова различен от стегнатото, събиращо се в шепа манекенско дупе на Маймуната!) Басирам се, че сама си пече хляба! (По начина, по който го направи в квартирата ми в Йелоу Спрингс през онази гореща пролетна вечер само по комбинезони и сутиен, с брашно по ушите и полепнала от пот коса — спомняш ли си? Когато въпреки жегата ми показа какъв вкус трябва да има истинският хляб? Можеше да използуваш сърцето ми за тесто, толкова се беше размекнало!) Обзалагам се, че живееш там, където въздухът още не е отровен и никой не си заключва вечер вратите! — и все още не ти пука за пари и имоти. И на мен, Тикво, все още неомърсен от тези и други подобни дребнобуржоазни ценности! О, идеално несъразмерна девойко! А не километрова манекенка! Нямала цици, та какво от това? Ефирна като пеперуда в гръдния кош и шията, но надолу — набита като мечка! Засадена, това искам да кажа! Свързана с тези крака на гюлетласкач към американската земя!