Филип Рот - Синдромът Портной

Откъм шофьора се надига свистене, сякаш от звук на въздушни спирачки, а Маймуната се мята от ярост към задната врата.

— Ще говоря и ще правя каквото си искам! Това е свободна страна, мръсен еврейски педал!

Трябваше да видите погледа, който ни метна при слизане мистър Мани Шапиро, нашият шофьор.

— Богаташки копелдаци! — извиква — Кучка нацистка! — и гумите му изсвирват при потеглянето.

От пейката, на която седим в парка Карл Шурц, могат да се видят светлините на Грейси Маншън; гледам как другите членове на новата администрация пристигат, галя я по ръката, целувам я по челото, казвам й да не плаче, аз съм виновен, да, да, аз съм скапан еврейски педал и се извинявам, извинявам, извинявам.

— … да се заяждаш с мен през цялото време! Просто по начина, по който ме гледаш , ти се заяждаш, Алекс! Отварям вратата вечер, направо умирам да те видя, по цял ден не мисля за нищо друго освен за теб и ето ги тези очи, улавят и най-дребното нещо, което не е в ред по мен! Сякаш и без това не съм достатъчно несигурна в себе си, сякаш несигурността не ми е фиксидея, на лицето ти се изписва онази физиономия в момента, в който си отворя устата — искам да кажа, че не мога дори да спомена колко е часът, без този твой поглед , по дяволите, още една тъпа забележка от тази глупава пичка. Аз казвам „Седем без пет е“, а ти мислиш: „Колко ли тъпа може да бъде тя?“ Добре, аз не съм без мозък и не съм тъпа пичка само защото не съм била в шибания Харвард! И стига си ме учил как да се държа пред тези Линдзи . Кои, по дяволите, са тези Линдзи ? Някакъв си кмет и жена му! Шибан кмет! Може би си забравил, че съм била женена за един от най-богатите мъже във Франция, и то когато бях само на осемнайсет , била съм почетен гост на вечеря у Ейли Кан, когато ти все още си си стоял в Нюарк, Ню Джърси и си бъркал с пръст в путките на малките си еврейски приятелки.

Това ли ми е представата за сериозна връзка, пита тя, като подсмърча жално. Да се отнасям с една жена като с прокажена?

Исках да кажа: „Може би това не е сериозна любовна връзка. Може би е грешка. Може би всеки трябва да тръгне по пътя си без озлобление.“ Но не го направих. От страх да не се самоубие! Нима не се опита преди пет минути да скочи от задната врата на таксито? Нека си представим, че бях казал: „Виж, маце, това е то“ — какво щеше да я спре да се втурне през парка и да скочи в Ийст Ривър? Докторе, трябва да ми повярвате, това наистина беше възможно — ето защо не казах нищо, но в следващия миг ръцете й бяха около врата ми и занарежда: „Обичам те, Алекс. Боготворя те и благоговея пред теб! Не ме изоставяй, моля те! Не бих могла да го понеса! Защото ти си най-добрият мъж, жена или дете, които съм срещала! В целия свински свят! О, Спаси, ти имаш голям ум и голям кур и аз те обичам!“

И тогава на пейката, на не повече от двеста фута от резиденцията на Линдзи , тя зарови перука в скута ми и започна да ми духа. „Не, Маймуно — молех я, — не, — докато страстно разкопчаваше ципа на черните ми панталони, — има хора наоколо!“ Като имах предвид полицаите около къщата и в района. „Ще ни приберат, дразним обществеността… Маймуно, ченгета! “ Но тя само благоволи да обърне амбициозните си устни и да прошепне „само във въображението ти“ (не може да се каже, че отговорът й не беше достатъчно остроумен) и после отново зарови глава като побесняло животинче, което търси бърлогата си. И ме изработи с уста.

По време на вечерята я дочух да казва на кмета, че денем работи като модел, а вечер посещава курсове в Хантър. Нито дума за пички, доколкото можах да разбера. На следващия ден отиде в Хантър и още същата вечер за моя изненада ми показа формуляр за записване, който бе взела от канцеларията. За което й отдадох дължимото, но в този формуляр тя никога не попълни нищо друго освен възрастта си: 29.

Една фантазия на Маймуната, датираща от гимназиалните години в Маунтсвил. Блянът, в който живеела, докато другите се учели да четат и пишат.

Около голяма заседателна маса стоят мирно всички момчета от Западна Вирджиния, които се опитват да влязат в Уест Пойнт. Под масата на лакти и колене пълзи нашата непохватна малолетна и необразована Мери Джейн Рийд — гола. Полковникът от Уест Пойнт с ръце зад гърба се потупва с офицерско бастунче и кръг след кръг обикаля периметъра на масата, като наблюдава внимателно лицата на младите мъже, а извън обзора му Мери Джейн продължава да разкопчава панталоните и да духа на всеки от кандидатите поред. Приет във военната академия ще бъде този от кандидатите, който най-добре успее да поддържа строгата и достойна войнишка осанка, докато се изхвърля в жестокото и незнаещо пощада оръжие — устата на Мери Джейн.