Филип Рот - Синдромът Портной

— Ще ми казваш кои книги да чета, нали? — това бе затрогващата молба, която отправи към мен вечерта, когато се върнахме в града. — Защото нима трябва да бъда тъпа, ако, както ти казваш, съм толкова интелигентна?

И така, ето й Ейджи за начало и фотографиите на Уокър Еванс като помагало: книга, която да й говори за младежките й години, да разшири перспективата на произхода й (произход, от който, разбира се, много повече би се възхищавал един ляво настроен млад евреин, отколкото едно пролетарско момиче като нея). Колко усърдно съставях този списък с книги! Как само щях да й подобря съзнанието! След Ейджи, „Динамит“ на Адамик, моя собствен пожълтял екземпляр от колежа; представях си как ще се възползува от моите колежански подчертавания, как ще започне да прави разлика между значимото и несъщественото, обобщението и илюстрацията, и т.н. По-нататък я чакаше една книга, толкова просто написана, че надявах се, и без да я притискам да намери сили да прочете не само главните, които й препоръчвам, тези, които се докосват пряко до миналото й (поне така си въобразявах) — насилие във въгледобивните райони, което започва с Моли Макгайърс, главата за Уоблийс, — но и цялата история на жестокостите и терора, упражняван от и върху американската работническа класа, от която тя произхождаше. Чела ли е някога книга, озаглавена „САЩ“? Мортимър Спърд: „Ъъ, хич не съм чел нищо, мистър Бъргън“. Така че й купих Дос Пасос в издание на „Модърн Лайбръри“ с твърди корици. Простичко, мислех, нека бъде простичко, но образователно, възвисяващо и сигурен съм, ще стигнеш призрачната цел. Текстовете? „Душата на черните“ на У.Е.Б. Дю Боа. „Гроздовете на гнева“ от Стайнбек. „Американската трагедия“ от Теодор Драйзер. Една книга на Шъруд Андерсън, която ми харесва: „Бедният бял“ (мислех, че заглавието ще възбуди интереса й). „Записки на един син на Америка“ на Болдуин. Как се нарича курсът от лекции? О, може би „Унизените малцинства — увод“ на професор Портной. „История и функция на омразата в Америка“. Целта? Да спаси тъпата шикса , да я освободи от невежеството на нейната раса, да направи тази дъщеря на безсърдечен потисник образована по въпроса на страданието и потисничеството, да я научи на състрадание, да страда поне малко за мъката по света. Разбрахте ли? Идеалната двойка: тя да ми възвърне самочувствието, а аз да направя от нея човек.

Къде съм аз? В смокинг. Напълно цивилизован във вечерния си костюм, а „скапа вила“ още пари в ръцете ми, когато Маймуната се появява в рокля, купена специално за случая. Какъв случай? Къде си мисли тя, че отиваме, да се снимаме в някой мръсен филм ли? Докторе, та тази рокля едва покрива задника й! Ушита е от ламе и закрива само най-горната част на чорапогащника й с цвят на кожата! И като връх на това скромно облекло на главата й стои перука сякаш по образец на Малкото сираче Ани 64 64 Героиня от известен музикален филм. — Б.р. — ореол от черни спирали, подобни на тирбушони, изпод които се подава глупавото й изрисувано лице. Колко малка и подла изглежда устата й така! Тя наистина е от Западна Вирджиния. Миньорска щерка сред неоновите светлини на града! „И така ли ще дойде с мен у Кмета? Облечена като стриптийзьорка? Боже, и пише «скъпа» с «а»! И не е прочела и две страници от книгата на Ейджи за цяла седмица! Дали поне е погледнала снимките? Съмнявам се! О, грешка — мисля си аз, като напъхвам бележката в джоба си за спомен, утре могат да ми я отпечатат върху метална плака за двайсет и пет цента, — грешка! Това е някоя, която съм свалил на улицата! Която ми духа още преди да ми е научила името! Която по-рано си е продавала задника в Лас Вегас, ако не и другаде! Само я погледнете — първа проститутка! Мацката на Пълномощника по социалните въпроси! Нима живея в някакъв сън? Да бъдеш с такава персона е крайно сбъркано! Без-смис-ле-но! Загуба на енергия, воля и време!“

— Е — пита Маймуната в таксито, — какво те тормози, Макс?

— Нищо.

— Не ти харесва как изглеждам.

— Ами!

— Шофьор, към Пек енд Пек!

— Млъквай. Към Грейси Маншън, шофьор.

— Чувствувам се радиационно отровена, Алекс, от твоето излъчване.

— Да не излъчвам лайна? Нищо не съм казал.

— Черните ти еврейски очи, те говорят вместо теб. Всичко!

— Спокойно, Маймунке.

— Ти се успокой!

— Аз съм спокоен! — Но моята мъжка непоколебимост трае не повече от минута. — Само, за Бога — казвам, — не казвай пичка пред Мери Линдзи!

— Какво?

— Добре ме му. Като стигнем, не започвай да говориш за подмокрената си катерица на всеки, който ти отвори вратата! Не хващай краставицата на Големия Джон, докато не сме стояли поне половин час, ясно?