Филип Рот - Синдромът Портной

— Моля те, за да мога да спя нощем, обещай ми нещо, изпълни това единствено желание на майка си и тя няма да те моли за нищо повече: когато отидеш в Охайо, обещай ми да не се возиш в открита кола! За да мога да затворя очи нощем, обещай ми, Алекс, че няма да рискуваш живота си по такъв глупав начин.

Отново баща ми:

— Защото ти си ни съкровището, Алекс! — Объркан и почти разплакан от предстоящото ми заминаване. — И ние не искаме нашето съкровище да бъде разпиляно ей така!

1. Обещай, Съкровище, че никога няма да се возиш в открита кола, такава дреболия, какво ти пречи да обещаеш?

2. Да намериш Хауард Шугърман, племенника на Силвия. Чудесно момче — и президент „Хилел“. Той ще те разведе навсякъде. Молим те , потърси го.

3. Съкровище, Миличко, Слънце, помниш братовчед си Хеши, мъките, които причини на себе си и на родителите си с онова момиче. През какво ли не трябваше да мине чичо Хайми, за да спаси това момче от лудостта му. Спомняш ли си? Нима трябва да даваме и други примери? Ясна ли съм, Алекс? Не се продавай толкова евтино! Не разрушавай блестящото си бъдеще заради едното нищо! Няма смисъл да говорим повече! Нали! Ти си още дете, само на шестнайсет години, и едва завършваш гимназия. Дете, Алекс. Не познаваш омразата, която съществува по света. Мисля, че умно момче като теб разбира от малко. САМО ВНИМАВАЙ ЗА ЖИВОТА СИ! НЕ СЕ ХВЪРЛЯЙ С ГЛАВАТА НАПРЕД! СЛУШАЙ КАКВО ТИ КАЗВАМЕ, БЕЗ ДА СЕ МРЪЩИШ, И НЕ МИ ПРОТИВОРЕЧИ, БЛАГОДАРЯ ТИ! НИЕ ЗНАЕМ! НИЕ СМЕ ЖИВЕЛИ ПОВЕЧЕ! ВИДЕЛИ СМЕ! НЯМА ДА СТАНЕ ТАЯ РАБОТА, СИНЕ! ТЕ СА ОТ СЪВСЕМ ДРУГО ТЕСТО! ЩЕ БЪДЕШ РАЗКЪСАН НА ПАРЧЕТА! ОБАДИ СЕ НА ХАУАРД! ТОЙ ЩЕ ТЕ ПРЕДСТАВИ В ХИЛЕЛ! И ДА НЕ СЕ НАТРЕСЕШ НА НЯКОЯ БЛОНДИНКА. МОЛЯ ТЕ! ЗАЩОТО ТЯ ЩЕ ТЕ ИЗЦЕДИ И ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛИ НА БОКЛУКА! БЛЕСТЯЩО, НЕВИННО МОМЧЕНЦЕ КАТО ТЕБ, ЩЕ ТЕ ИЗЯДЕ ЖИВ! Тя ще ме изяде жив?

Да, ама ние можем да отмъщаваме, ние, блестящите момченца, ние, съкровищата. Сигурно знаете вица — Милти, войник, телефонира от Япония:

— Мамо — казва той — обажда се Милтън. Имам добри новини. Запознах се с чудесно японско момиче и днес се оженихме. Веднага щом се уволня, искам да я доведа в къщи, мамо, и да се запознаете.

— Добре — отвръща майката, — доведи я, разбира се.

— Чудесно, мамо, чудесно, само се чудех къде ще спим с Минг Той в малкия ти апартамент?

— Къде? — повтаря майката. — В леглото, разбира се. Къде другаде може да спи човек с жена си?

— Ама тогава, ако ние спим в леглото, къде ще спиш ти? Майко, сигурна ли си, че ще има достатъчно място и за нас?

— Милти, скъпи, всичко ще бъде наред, моля ти се! Не се притеснявай, ще има колкото искаш място: след като затвориш, веднага се самоубивам.

Колко е невинен този Милти! Колко ли се е стреснал там, в Йокохама, като е чул какви ги дрънка майка му. Скъпи, добричък Милтън, ти не би убил и муха, нали; тателех ? Ти мразиш кръвопролитието, не би ти се присънило дори да удариш друг човек, а какво остава да го убиеш? Така че оставяш гейшата да го извърши вместо теб! Хитро, Милти. Хитро! От гейшата, повярвай ми, тя няма да се оправи толкова лесно! От гейшата, Милти, тя направо ще пукне! Ха-ха! Направи го, без да си мръднеш пръста! Разбира се! Нека шиксата да убие вместо теб! Ти си просто невинен минувач! Попаднал между куршумите! Жертва, нали, Милт?

Прекрасно, нали, тая работа с кревата?

Когато пристигнахме в мотела на Дорсет, й напомням да премести един от половин дузината си пръстени на четвъртия пръст.

— В обществото човек трябва да бъде дискретен — припомням й аз и съобщавам, че съм резервирал стая на името на мистър и мисис Арнолд Мандел. — Герой от славното нюаркско минало.

Докато попълвам картите, Маймуната (страхотно еротична на фона на Нова Англия) обикаля из фоайето и разглежда дребните сувенири от Върмонт.

— Арнолд — провиква се тя.

— Да, скъпа.

— Непременно трябва да вземем кленов сок за мама Мандел. Тя толкова го обича — и пуска загадъчно съблазнителната си усмивка на манекен за бельо от Сънди Таймс към подозрителния регистратор.

Каква нощ! Не искам да кажа, че се случи нещо повече от обикновеното тръшкане и мятане на коси и тела, озвучено страстно от Маймуната — не, драмата беше в тази Вагнерова тоналност, с която бях започнал да свиквам: новото и страхотното бе приливът на чувства.

— О, не мога да ти се наситя — стенеше тя. — Дали съм нимфоманка, или е от халката?

— Мисля, че може да е от нелегалното пребиваване в мотела!

— О, ето! Усещам го! Усещам го толкова страшно… и толкова нежно — толкова страшно нежно с теб! О, скъпи. Мисля, че ще се разплача толкова съм щастлива !