Филип Рот - Синдромът Портной

— Вода, гадняри такива, ослепявам! Изгарям! — И като прегазвам с пълна пара тялото на Мандел, завирам глава под крана. Над мивката Христос все още се спуска в своята розова нощница. Това безполезно копеле! Мислех, че трябва да прави християните състрадателни и мили. Мислех, че ги кара да съчувстват на чуждото страдание. Що за дивотии! Ако ослепея, той ще е виновен! Да, струва ми се, че той е първопричината за всичката болка и объркване. И, о, Боже, докато водата тече върху лицето ми, се чудя как ще обясня слепотата на родителите си! Майка ми добродетелно прекарва половината от живота си около задника ми — проверявайки съдържанието на гърнето — как бих могъл да скрия от нея, че вече съм загубил зрението си?

— Чук-чук-чук, аз съм, мамо, това голямо добро куче ме доведе в къщи заедно с пръчката ми.

— Куче! В къщата ми? Моментално го изкарай навън, докато не е омърсило всичко! Джак, в къщата има куче, а аз току-що съм измила пода на кухнята.

— Но, мамо, то ще остане, то трябва да остане, това е куче водач. Аз съм сляп.

— О, господи! Джак! — крещи тя към тоалетната. — Джак! Алекс си е дошъл в къщи с куче, ослепял е!

— Как може да бъде сляп — отвръща баща ми, — как е възможно, та той дори не си изгася лампата?

— Как? — крещи майка ми. — Как? Кажи ни как се случи това…

Как ли? Ами как иначе? Сношавайки се с християнки.

На другия ден Мандел ми доверява, че само половин час след моето паническо бягство Бъбълс е паднала на макаронджийските си колене и му е налапала кура.

Главата ми чак подпушва:

— СЕРИОЗНО?

— На макаронджийските си колене — повтаря Мандел. — Глупако, защо си замина?

— Тя ме нарече чифут ! — отговарям фарисейски. — Мислех, че съм ослепял. Гледай, Ба-ба-лу, тя е антисемитка.

— Е, и к’во от това — отминава думите ми Мандел. Всъщност, мисля, че той не знае какво значи антисемитизъм. — Знам само, че тя го направи два пъти.

— Наистина ли? Беше ли с презерватив?

— Я стига, не съм използувал нищо.

— Но тя ще забременее! — крещя в изстъпление, като че ли на мен ще ми бъде търсена отговорност.

— Какво ме интересува? — отвръща Мандел.

Защо тогава се тормозя аз! Защо прекарвам часове наред сам в мазето, за да изпробвам „троянците“? Защо само живея в смъртен ужас от сифилиса? Защо търча из къщи с кървясало око и си въобразявам, че съм ослепял завинаги, когато само след половин час Бъбълс ще падне на колене и ще налапа кура му? Вкъщи — при мама! При домашните ми курабийки и чашата мляко — при чистичкото ми и хубаво легло! О, тая цивилизация и нейните неудобства! Говори ми, Ба-ба-лу, разкажи ми, казвай как беше, когато тя ти го направи! Трябва да знам с подробности — точните подробности! Циците й? Зърната й? Бедрата й? Какво правеше с бедрата си, Ба-ба-лу, уви ли ги около кръста ти както в задъханите книги, които съм чел, или стисна здраво с тях кура ти, докато на теб ти идваше да изкрещиш както в сънищата, които съм сънувал? А космите й долу? Разкажи всичко, което може да се разкаже за космите й долу и как миришат, няма значение, ако съм го чувал и преди. Ама наистина ли коленичи, да не ме премяташ? Наистина ли коленичи на колене? А зъбите й, те къде отиват ? Дали го смуче, или го духа, или може би съчетава и двете? О, Боже, Ба-ба-лу, изпразни ли се в устата й? О, Господи! Веднага ли го глътна, или го изплю, или пък пощуря — казвай! Какво направи тя, когато ти се изпразни! Предупреди ли я, че ще стреляш, или просто го направи и я остави да се оправя? И кой го сложи вътре? Тя ли го сложи, или ти го сложи, или просто сам си потъна ? Къде ти бяха дрехите — на кушетката? На пода? Къде точно? Искам детайли! Детайли! Съвършени детайли! Кой й свали сутиена, кой й свали гащите — нейните гащи , — ти ли? Тя ли? Когато беше на колене, за да ти духа, Ба-ба-лу, имаше ли нещо върху себе си? А възглавницата под задника й, натъпка ли възглавницата под задника й, така както пише в „Книга за младото семейство“ на моите родители? Какво стана, когато ти свърши в нея? И тя ли свърши заедно с теб? Мандел, обясни нещо, което трябва да знам — те свършват ли? Как точно? Или само много стенат — или какво? Как свършват? На какво прилича? Преди да полудея, трябва да знам на какво прилича!

Мисля, че още не съм ви разказвал как правописът на Маймуната ме изваждаше от психическо равновесие. Каква безнадеждна калиграфия! Сякаш беше писало осемгодишно дете — направо ме подлудяваше! Никакви главни букви и никаква пунктуация — само едни разкривени и прекалено големи букви, в редове, завиващи надолу по страницата, докато най-сетне изпадат от нея. При това печатни, по начина, по който надписвахме рисунките си в първи клас, а после ги занасяхме в къщи с малките си ръчички. Ох, ами тоя правопис! Една такава малка думичка като „светъл“ се появява в три различни варианта на една и съща страница. Един път се появява като „светал“, а следващите два пъти с „ф“. Ф! Като в Йозеф! „Йозеф К.!“ Да не говорим за „скъпи“ в началото на писмо: с-к-а-п-и. Или с-к-а-п-и-ъ-т. Или, когато за първи път (о, това най го обичам), я беше написала -с-к-а-п. Същата вечер, когато щяхме да ходим на вечеря в Грейси Маншън 56 56 Резиденцията на кмета на Ню Йорк. — Б.р. — С! К! А! П! Искам да кажа, че трябва да си задам въпроса — защо се занимавам с жена, която е почти на трийсет години и смята, че „скъп“ се пише с „а“!