Филип Рот - Синдромът Портной

— Виждаш ли се още с някой от момчетата? — пита Ба-ба-лу. — Женен ли си?

— Не, не.

Под новата опаковка се събужда старото, лукаво латиноамериканче.

— А какво правиш с путараните?

— Имам си няколко, Ари, но като не ми стигат, лъсна някой и друг бастун.

Грешка, разбирам веднага. Грешка! Ами ако изплямпа нещо на „Дейли нюз“? ЗАМ.-ПЪЛН. ПО СОЦ. ВЪПРОСИ ШИБА ЧУЧЕЛО, а също „води разпътен живот“ , съобщава стар съученик.

Заглавията. Винаги тези заглавия, разкриващи мръсните ми тайни — шок и разочарование за читателите.

— Хей — казва Ба-ба-лу, — помниш ли Рита Джирарди? Бъбълс? Дето ни духаше на всички?

— … Е, какво тя? По-тихо, Ба-ба-лу! Какво тя?

— Не си ли чел в „Новини“?

— Какви новини?

— „Нюаркски новини“.

— Вече не чета нюаркски вестници. Какво е станало с нея?

— Убиха я. В един бар на Хоторн авеню, малко под Анекс. Била с някаква горила, после дошла друга горила и им пръснала главите и на двамата. А, как ти се струва? Да се шибаш с горили?

— Ау-у-у — казах и точно това мислех. След това внезапно: — Слушай, Ба-ба-лу, какво стана със Смолка?

— Откъде да знам — отвръща Ба-ба-лу. — Не е ли професор? Струва ми се, чух, че е станал професор.

— Професор? Смолка?

— Мисля, че преподава в някакъв колеж.

— А, не може да бъде — изричам с най-тънка ирония.

— Да-а-а. Някой ми каза. В Принстън.

— Принстън?

Не може да бъде! Без топла доматена супа за обяд в мразовитите следобеди? Дето спеше в тия мърляви пижами? Собственикът на всички онези червени гумени напръстници със сърдити малки израстъци, за които твърдеше, че направо побърквали мадамите? Смолка, който ходеше да плува в басейна в Олимпик парк, той също е жив? И на всичкото отгоре — професор в Принстън? В коя катедра, класически езици или астрофизика? Ба-ба-лу, ти ми напомняш майка ми. Може би искаш да кажеш водопроводчик или електротехник. Защото не желая да повярвам! Защото дълбоко в себе си, чак до своите кишкас , поради отколешните ми убеждения, въпреки че много добре знам, че Смолка и Мандел, разбира се, продължават да се наслаждават на селските си къщи и професионалните възможности, достъпни за хората на тая планета, дълбоко в подсъзнанието си просто не мога да повярвам, че са оживели да не говорим за успехите на средното съсловие, до които тези две момчета са достигнали. Господи, та те трябва да са в затвора или под моста. Та те не си пишеха домашните, по дяволите! Смолка преписваше от мен по испански, а Мандел дори не си правеше труда да извърши и това… да не говорим за мнението на ръцете преди ядене… Не разбира ли, тези две момчета трябваше да са мъртви! Като Бъбълс. При нея поне нещата вървят по реда си. Ето ви случай на причина и следствие, който потвърждава моите идеи за логиката в човешкия живот! Твърде лоша, твърде развалена и ето, една горила ти пръска минетчийската глава. Ето така трябва да върви светът!

Смолка се връща в кухнята и ни съобщава, че тя не иска.

— Нали каза, че ще ни чука! — крещи Мандел. — Каза, че ще ни духа! Изстискани, изцедени, облизани — така каза ти:

— Еби й майката — ядосвам се аз, — като не ще, майната й, хайде да се ходим…

— Цяла седмица само това чакам! Не мърдам оттук! Що за дивотии , Смолка! Няма ли поне да ми лъсне бастуна ?

А аз непрекъснато припявам:

— Ама слушайте, щом не иска, хайде да си ходим…

Мандел:

— Коя, по дяволите, е тя, че не иска даже да ни поклати пакетите? Най-проста чекия. Да не искаме кой знае какво? Няма да си тръгна, докато не го лапне или не го хване в шепа — едното или другото! По неин избор, курва с курва!

Така Смолка се връща вътре за втори разговор и след половин час отново се появява с новината, че момичето си е променило мнението: тя ще лъсне бастуна на един от нас, но само, ако е с панталони и това е всичко. Хвърляме чоп и аз спечелвам правото да гепя сифилиса! Мандел твърди, че монетата се е ударила в тавана и е готов са ме убие — той продължава да крещи, че не е честно, докато влизам в стаята, за да получа печалбата.

Тя седи по комбинезон на дивана, на другия край на покрития с линолеум под, с нейните сто и седемдесет фута и наболи мустачки. Антони Перута, така се казвам, в случай че ме попита, но тя не го прави.

— Слушай — казва Бъбълс, — дай да се разберем, що го направя само на тебе и това е всичко.

— Това си е чисто твоя работа — отвръщам любезно.

— Хайде, изваждай го от гащите, но не ги сваляй! Чуваш, нали, защото му казах, че няма да правя нищо с никакви топки.