Филип Рот - Синдромът Портной

Почти два месеца са изминали, откак я свалих на Лексингтън авеню и все още в мен бушуват две противоположни чувства: желание, от една страна, безумно желание (никога не съм се забравял така по някоя жена) и нещо подобно на презрение, от друга. Грешка. Само няколко дни по-рано бяхме на екскурзия до Върмонт. През този уикенд сякаш моята досада от нея — опасенията, породени от блясъка на безупречната й фигура, от ниския й произход и най-вече от сексуалната й безотговорност, — страхът и недоверието ми бяха изместени от див изблик на обич и нежност.

Сега се намирам под влиянието на една научна статия със заглавие „НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНАТА ФОРМА НА ДЕГРАДАЦИЯ В ПОЛОВИЯ ЖИВОТ“, както вероятно сте предположили, купих си СЪБРАНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ и откакто съм се върнал от Европа, всяка вечер в уединението на монашеското си легло се приспивам с някой том на Фройд в ръка. Понякога с Фройд в ръка, понякога с малкия Алексчо в ръка, а понякога и с двете. Да, лежа аз там с разкопчана пижама, съвсем сам, въртейки го в ръка като момченце в детинска самозабрава, обтягам го и го извивам, мачкам го и го разтривам, докато препускам очарован и онемял по страниците на „Приноси към психологията на любовта“, вглъбен в изречението, фразата и думата , които ще ме освободят от тъй наречените ми съновидения и фиксации.

В есето за „Деградацията“ има фраза „течения на чувството“. За „напълно нормални отношения в любовта“ (заслужаващи задълбочено семантично изследване, особено това „напълно нормални“, но нека продължим…), за напълно нормално отношение в любовта, казва той, необходимо е да съществуват две течения от чувство, които да се съединяват: нежни чувства на привързаност и плътски чувства. Но в много случаи това не се случва, констатира той със съжаление. „Когато такива хора обичат, им липсва желание, а когато имат желание, не могат да обичат.“

Въпрос: трябва ли да считам себе си за част от фрагментираната тълпа? Или с думи прости и ясни: са ли половите чувства на Алекзандър Портной фиксирани към кръвосмесителни фантазии? Какво мислите, докторе? Наистина ли има толкова жалко ограничение, наложено върху обекта ми на избор? Вярно ли е, че само ако сексуалният обект изпълнява за мен условието да е деградирал, само тогава плътското ми чувство може да бъде освободено? Чуйте, това ли обяснява затъването ми с шикси?

Добре, но ако е така, как да си обясним тогава онзи уикенд във Върмонт? Защото тогава се отприщи преградата на кръвосмесителния бент, или поне така изглеждаше. И рукнаха плътските желания, смесиха се с потока на най-чистите, най-нежни чувства, които някога съм изпитвал. Гарантирам ви, сливането на двете течения беше знаменито! Също и при нея! Тя дори си го каза!

Или пък се дължеше само на пожълтелите листа, на огъня, горящ в трапезарията на Уудсток Ин, та се размекнахме така? Нежност ли изпитвахме един към друг, или просто есента си вършеше работата, тиквите едреят (Джон Кийтс), а туристическият бизнес процъфтява в носталгия по доброто и истинското в живота. Бяхме ли само двама измежду многото омаяни от гората еротомани, които се запенваха под изтърканите си джинси от историческите места на Нова Англия, сънувайки с отворени очи старите сънища на земеделеца в откритата си кола под наем. Или пък възможно ли е това да са били напълно нормалните отношения в любовта, това, което преживяхме с Маймуната през тези два дни във Върмонт?

Какво всъщност се случи? Всъщност най-вече пътувахме. И гледахме: долините, планините, светлината по полето и листата, разбира се, много ахкане и охкане. Веднъж спряхме да погледаме някакъв човек в далечината, който се беше покачил на стълба и ковеше хамбара си, това също беше удоволствие. А, и наетата кола. Отидохме в Рутланд и наехме открита кола. Открита кола, можете ли да си представите? Вече трийсет години съм американски младеж, а това е първата открита кола, която карам. Познайте защо! Защото синът на един застрахователен агент знае повече от другите риска, който се поема, когато човек се шляе с такава кола. Той знае повече подробности от статистиката на изплатените застраховки! Само да се натресеш в някоя дупка по пътя и тогава, при откритите коли, подскачаш на седалката (и нека не бъдем толкова детайлни и забиваш глава в асфалта, а ако имаш късмет, продължаваш да се возиш с инвалидна количка до края на живота си. А обърнеш ли се с открита кола — е, тогава вече ще те целуват студен. И това е статистика, както казва баща ми, а не някаква си измишльотина, която е съчинил за удоволствие. Застрахователните компании не са създадени, за да губят пари, и когато те препоръчват нещо, Алекс, то винаги е истина! И сега, веднага след думите на мъдрия ми баща, ето и мъдрата ми майка: