Така че, мамо , ако съм те ритал по кокалчето, ако съм ти прегризал китката до костта , благодари на бога! Защото, ако бях сдържал всичко в себе си, вярвай ми, ти също можеше да се прибереш някой ден и да намериш един пъпчив юноша да виси на душа на колана на баща си. И още по-лошо, миналото лято, вместо да се правите на седящия Шива заради сина си, който бяга в далечна Европа, вие двамата можехте да се окажете на вечеря на моята „палуба“ на Файър Айлънд в компанията на мен и Шелдън. И ако си спомняш какво ти стана от онзи гойски омар на стомаха какво ли би било да се опиташ да не издрайфаш соса бернез , направен от Шели.
Та така.
Каква пантомима трябваше да разигравам, докато сваля шушляковото яке от гърба си, за да прикрия с него слабините си, оная нощ, когато ги изложих на природните стихии. И всичко това заради тоя тъп поляк, шофьора, в чиито възможности беше да включи светлините над главите ни и в един миг да разруши всичко градено за петнайсет години с прилежните тетрадки, отличните оценки, миенето на зъби два пъти дневно и никакво ядене на немити плодове… Ама че горещо е тук! Олеле, колко е горещо! Е, май ще е по-добре да си сваля якето и да го сложа на малка купчинка върху скута си… Само че какво правя ? Баща ми винаги ми е казвал, че полякът си няма мѝра, ако не направи мръсотия на някой евреин. Защо рискувам пред най-лошия си враг? Какво ще стане с мен, ако ме хванат!
Половината от пътя през тунела ми е потребен, за да разкопчая безшумно ципа си и ей го пак, отново изскача, както винаги — надървен. Ще се пръсне от желание, сякаш е някой макроцефал, който превръща в ад живота на родителите си с идиотските си ненаситни нужди.
— Лъсни ме! — заповядва ми коприненият звяр.
— Тук? Сега?
— Разбира се, че тук и сега. Кога мислиш, че пак ще ти се падне такъв случай? Не знаеш ли какво е момичето, дето спи до теб? Само погледни това после!
— Какво после?
— Там е работата де — почти няма после. Погледни тая коса, сякаш е навивана на чекрък. Помниш ли какво е лен? Учил си в училище. Това е човешки лен! Глупако! Това е самата Макой. Шикса! При това заспала! Иди може би само се прави? Преструва се, но си мисли наум: „Ела, рицарю мой, направи ми всички онези мръсни неща, за които цял живот си мечтал.“
— Възможно ли е това?
— Миличък — припява курът ми, — нека само да почна да ти изброявам хилядите мръсни нещица, дето й се искат: първо — иска да я хванеш за малките твърди цици.
— Ами-и-и?
— Иска да разтъркаш с пръст путката й отвътре, докато припадне.
— Господи! Докато припадне!
— Това е шанс, който никога повече може да не ти се представи. Докато си жив.
— Да, ама пита се колко може да продължи това. Името на шофьора е изтъкано от „ш“ и „ж“, та, ако баща ми е прав, тези поляци са преки потомци на горилите.
Но кой може да излезе на глава с надървен кур? Ven der putz shteht, ligt der sechel in drerd. — Знаете ли тая пословица? Когато ти се вдигне курът, пада ти пердето! И тъй си е! Давай! Скача като куче през обръч в гривната от средния пръст, палеца и показалеца, които съм приготвил за случая. Трипръста чекийка, изпълнена в стакатови двусантиметрови движения от долу на горе — това е най-доброто за автобус, тъй като най-малко кара (да се надяваме) шушляковото ми яке да подскача. Разбира се, такава техника означава да пренебрегнем чувствителния вършец, но че по-голямата част от живота се състои от жертви и самодисциплина, е факт, с който дори и един сексуален маниак не може да не се съобразява.
Трипръстата чекийка е моето изобретение за обществени места. Вече съм я прилагал в Театъра на бурлеската в Нюарк. Една неделна сутрин — по примера на Смолка, моя Том Сойер — излизам от къщи за училище с бейзболна ръкавица под мишница и си подсвирквам. И когато никой не гледа (очевидно положение, в което не вярвам), скачам в един празен автобус номер четиринайсет и се сгушвам на седалката. Може да си представите колко народ се тълпи пред Театъра на бурлеската в неделя сутрин. Центърът на Нюарк е пуст като Сахара, с изключение на хората пред театъра, които приличат на екипаж на кораб, заболял от скорбут. Луд ли съм, че да влизам? Един Господ знае каква болест мога да си лепна от седалките!
— Няма значение, влизай! Еби им майката на болестите! — обажда се маниакът, който говори по микрофона в гащите ми. — Не разбираш ли какво ще видиш вътре? Женска пичка.
— Пичка?
Цялата, разбираш ли, топла и влажна, и готова за ебане.
Читать дальше