Филип Рот - Синдромът Портной

Каква всемирна скръб ме обхваща, когато последната капка се източва в ръкавицата! Отчаянието е всепоглъщащо, дори курът ми е засрамен и дума не може да намери да ми отвърне, когато излизам от театъра, безмилостно самобичувайки се, и стена на глас: „О, не, не, не“, като човек, който току-що е цопнал с обувка в кучешко лайно… А-а-х, а-а-х, каква гадост! В шапката, си! Ven der pulz shteht! Ven der pulz shteht! В шапката, дето я носи на главата си!

Изведнъж се сещам как майка ми ме учеше да пикая прав! Слушайте, може би точно това чакате от толкова време, ключа към моя характер. Онова, което прави живота ми труден, измъчван от желания, противни на съзнанието ми, и от съзнание, противно на желанията ми. Ето как се научих да пишкам прав като голям мъж. Само чуйте.

Стоя над кръгчето вода в кенефа, бебешкото ми пишле е щръкнало хубавичко напред, докато майка ми е седнала на ръба на ваната и с една ръка регулира струята вода от крана (която, предполагам, трябва да имитирам), с другата ме гъделичка отдолу по пишлето. Аз повтарям: гъди, гъди, пиш, пши! Изглежда, тя си мисли, че така ще изкара нещо от мойта работа. И да ви кажа истината — госпожата е права. „Пишкай, бубенце, пишкай! Направи пиш за мама“, докато всъщност онова, което правя, стоейки там с нейната ръка върху чурката ми, по всяка вероятност е моето бъдеще! Представете си цялата нелепост ! Характерът на един мъж се кове, съдбата му се оформя… или може би не… във всеки случай това обяснява защо не мога да уринирам в присъствието на друг човек. И до ден-днешен! Мехурът ми може да се надуе като диня, но има ли някой наоколо, преди да почна (искате да чуете всичко, нали, е, добре, казвам ви всичко), а то е, че в Рим, докторе, двамата с Маймуната си избрахме от улицата една обща курва и я замъкнахме с нас в хотелското легло. Е, най-сетне го казах. Изглежда, ми трябваше доста време да се реша.

Автобуса, автобуса, какво ли ми попречи да свърша върху ръката на спящата шикса … Не знам. Здравият разум? Мислите ли? Приетото благоприличие? Разумът, както казват, е взел връх? Добре, къде тогава е бил разумът ми онзи следобед, когато се прибрах от училище и открих, че мама я няма, а в хладилника се мъдри огромно червено парче суров дроб. Мисля, че вече се изповядах зад дъската за обявления на път за подготовката за бар мицва . Добре, искам да се изповядвам до край, Ваше светейшество. Че тя… то… не беше първото ми парче. Първото си парче познах, уединен в къщи, навито около кура ми в банята в три и половина следобед, а след това отново го познах на върха на вилицата си заедно с другите членове на моята бедна нищо неподозираща фамилия.

Така. Вече знаете най-ужасното, което съм извършил. Начуках вечерята на собственото си семейство.

Освен ако не споделяте мнението на Маймуната, че най-гадното престъпление, което съм извършил, е, дето я зарязах в Гърция. И другото още по-гадно — шведската тройка в Рим. По нейна преценка — егати преценката — единствено аз съм отговорен, задето го направихме, понеже по характер съм бил по-силен и морален. „Великият хуманист! — вика. — Тоя, чието призвание е да защитава дребния бедняк от лошия му господар. Този, дето ми дава да чета «САЩ» 44 44 Трилогия от американския писател Джон Дос Пасос. — Б.р. . Заради тебе подадох молба при Хантър. Заради теб се трепя да бъда нещо повече от един тъп задник, над който да се потиш. А сега искаш да ме използваш, сякаш съм товарна кобила — да ме използваш за всяка прищявка и перверзия, която ти скимне — като че ли ти си призван да бъдеш суперинтелектуалецът! Тоя, дето постоянно ни поучава, даже и по шибаната телевизия!“

Виждате ли, според Маймуната моята мисия била да я измъкна от точно тази бездна на лекомислие и безнадеждност, на перверзия, дивотия и похот, в която самият аз цял живот напразно се мъча истински да се потопя — аз трябвало да я спася от същите изкушения, на които толкова години сам се мъча да се предам. А сега е забравила, че в леглото не по-малко от мен горещо мечтаеше за тази тройка. Е, докторе, питам ви, кой пръв направи това предложение? От първата вечер кой кого блазнеше с възможността за още една жена в леглото? Повярвайте ми, не се опитвам да се измъкна от помията — напротив, мъча се да се натопя вътре! Но трябва да ни стане абсолютно ясно, на мен и на вас, ако не и на нея, че тази безнадеждно невротизирана жена, тая високопарна еблива селска пичка едва ли може да бъде наречена моя жертва. Аз просто няма да се огъна пред такава лайняна жертва! Тя вече е на трийсет, иска й се да е женена и майка, иска и се да бъде уважавана и да живее в къща със съпруг (особено като се има предвид, че високоплатените години на блестящата й кариера вече отминават), но като си въобразява, че е жертва, че е експлоатирана и лишена от права (може и така да е, ако се погледне целият й живот), това в никакъв случай не означава, че аз трябва да опера пешкира. Да не би аз да съм виновен, че е на трийсет и сама? Да не би аз да съм я докарал от въгледобивните райони на Западна Вирджиния, та да ми увисне на врата, да не съм я вкарвал в леглото с онази уличница! Истината е, че самата Маймуна се подаде от прозореца на наетата кола и на италиански обясни на проститутката какво ще искаме и колко ще й платим. Аз просто си стоях на кормилото с крак върху педала на газта, сякаш съм шофьор при обир, какъвто всъщност съм си… И повярвайте ми, като видях курвата да се качва на задната седалка, си казах: не; и в хотела, където успяхме да я вкараме в нашата стая през барчето, отново си помислих: не. Не! Не! Не!