Филип Рот - Синдромът Портной

Не изглеждаше никак зле това курве — леко закръглено и трътлесто, някъде към двайсетгодишно, с широко и приятно отворено лице и изумителни цици. Тъкмо заради тях си го бяхме избрали след като се разходихме бавно нагоре-надолу по „Виа Венето“, оглеждайки стоката като на пазар. Курвето, което се казваше Лина, както си стоеше насред стаята, изведнъж си съблече роклята, под нея носеше корсет тип „Веселата вдовица“, отгоре изхвръкваха гърдите й, а отдолу се подрусваха доста пищни бедра. Бях смаян от това бельо и от неговата театралност, но в тоя миг бях смаян от всичко, а най-вече че след толкова месеци приказки бяхме постигнали някакъв напредък и вече щяхме да го направим.

Маймуната излезе от банята, облечена само с късата си шемизетка, гледка, която винаги ме е настървявала (кремава коприна с красивата Маймуна вътре), а аз междувременно свалих всичките си дрехи и седнах гол до крака на леглото. Това, че Лина не знаеше дума английски, само засили чувството, което започна да пулсира между Маймуната и мен, чувство на някакъв сдържан садизъм; ние можехме да си говорим, да споделяме тайни планове, без курвата да разбира, както тя от своя страна можеше да си шепне с Маймуната на италиански, без аз да знам какво си казват и дали заговорничат… Лина заговори първа, а Маймуната се обърна и ми преведе. „Казва, че ти е голям.“ „Бас държа, че това го казва на всички.“ После те ме зяпнаха, както си бяха по бельо — чакащи . Ама и аз чаках. А как ми биеше сърцето! И това ли трябваше да се случи, две жени и аз… а сега? Ето, виждате ли, продължавах да си казвам: НЕ!

„Тя иска да знае, каза Маймуната, след като Лина се обади втори път, откъде желае да започне синьорът.“ „Синьорът, отвърнах аз, желае да започна от началото…“ О, страхотно хитър отговор, наистина много небрежен, само че продължавахме да седим, без да мръднем, аз — съвсем надървен, съвсем разсъблечен, и няма накъде. В края на краищата именно Маймуната дава ход на нашата похот. Тя отива до Лина, надвесва се над нея (о, Боже, нима тя не ми стига? Нима не е достатъчно за моите възможности? Колко ли кура имам?) и си пъха ръката между краката на курвето. Това си го бяхме представяли предварително във всичките му варианти бяхме си го мечтали на глас много месеци и въпреки всичко аз онемявам, когато виждам как средният пръст на Маймуната потъва в путката на Лина.

Ситуацията, в която се озовах оттук нататък, най-добре мога да опиша с термина „трескава работа“. Работа не, ами работа! Искам да кажа, че имаше толкова много да се върши. Аз заставам тук, ти заставаш там — чудесно, сега ти идваш отсам, а аз оттам — добре, сега тя лекичко се смъква до тук, докато аз се понадигна малко, а ти лекичко се пообръщаш, ей така… и така карахме, докато аз свърших за трети и последен път. По това време Маймуната беше по гръб на леглото, а моят задник стърчеше към полилея (и към скритите камери, както мимоходом ми хрумна), а по средата в устата на Маймуната тъпчеше цици общата ни курва. В чия дупка, в коя от всичките дупки нахвърлих последния заряд, не мога да бъда сигурен. Възможно беше да съм свършил в някаква влажна миризлива комбинация от подгизнали италиански космаци, лепнещ американски задник и абсолютно смрадлив чаршаф. После станах, отидох в тоалетната и много ще се зарадвате като разберете, издрайфах вечерята си. Китките ми , майко — изповръщах ги в тоалетната чиния. И сега, ако кажеш, че не съм добро момче…

Когато се върнах от тоалетната, Маймуната и Лина бяха заспали прегърнати.

Сърцераздирателният рев на Маймуната, обвиненията и нападките започнаха веднага след като Лина се облече и си тръгна. Аз съм я бил вкарал в грях! „Аз? Че нали ти си ръгна пръста в цепката й и играта се завъртя. Ти я целуваше по мръсната уста!“ „Защото, пищеше тя, ако трябва нещо, аз го правя до край! Но това не значи, че съм го искала. “ А после, докторе, започна да ми опява заради циците на Лина — защо не съм си бил играл повече с тях! „Само за цици мислиш и говориш! За чужди цици! Моите ти били малки, а всички други, които видиш, са огромни — най-после ти се паднаха две наистина грамадни — и какво направи? Нищо!“ „Е, чак пък нищо… Въпросът е, че почти не можах да се вредя от теб…“ „Аз да не съм лесбийка! Само смей да ми кажеш, че съм лесбийка! Защото, ако съм станала лесбийка, ти си виновен !“ „ Боже мой , не…“ „не, ама да! Нали заради теб го направих, а сега ме мразиш за това.“ „Тогава няма да го правим отново заради мен , нали? Щом така ще обръщаш нещата!“