Филип Рот - Синдромът Портной

Да, ама на другата вечер в ресторанта на Раниери отново си бяхме толкова навити — едва ли не както в първите дни на нашето познанство. По едно време Маймуната се оттегли до тоалетната и се върна с пръст, ухаещ на пичка, който аз душих и целувах, докато донесоха вечерята. И след като изпихме по едно-две брендита в „Дони“, отидохме при Лина, спазарихме се с нея и я откарахме в хотела за втори рунд. Само че този път аз самият разсъблякох Лина и я възседнах още преди Маймуната да се върне от кенефа. Щом съм започнал, помислих, поне да го направя докрай! Изцяло! Всичко! И без повръщане, моля! Вече не си в гимназията на Уикуейк! И си доста далеч от Ню Джърси.

Когато Маймуната излезе от банята и видя, че играта е започнала, не остана много очарована. Тя приседна на ръба на леглото, смачкана като никога, отклони поканата за участие и мълчаливо изгледа моя оргазъм и напъните на Лина да симулира свой. След това Лина услужливо — много любезно наистина — се опита да се навре между дългите крака на моята любовница, но Маймуната я блъсна, отиде до прозореца и седна на един стол, за да се цупи оттам. Така че Лина, която не беше особено чувствителна към междуличностните борби, се облегна на възглавницата до мен и започна да ми разказва историята си. Нейното проклятие били, абортите. Имала едно дете, момченце, с което живеела на Монте Марио („В красива нова сграда“, превеждаше Маймуната.) За нещастие в нейното положение не можела да си позволи повече от едно, „въпреки че тя обича децата“, така че постоянно киснела в кабинета за аборти. Изглежда, единственото й предпазно средство беше вагиналната промивка със съмнителна надеждност.

Не можех да си представя, че никога не е чувала за песари, нито за противозачатъчни хапчета. Накарах Маймуната да й обясни за съвременните средства, които тя със сигурност можеше да си набави, и то почти без усилие от нейна страна. Маймуната ме изгледа накриво. Курвата слушаше, но беше много скептична. Потресе ме, че е толкова неосведомена за неща, които засягат здравето й (през това време пръстите й шареха по влажните ми слабини): тъпата католическа църква, помислих си…

Така че, като си тръгна, тази вечер в чантата й освен петнайсетте хиляди лири имаше и едномесечна доза „Еновид“ от запасите на Маймуната, която моя милост й подари.

— Ама ти си бил страхотен спасител, бе! — развика се Маймуната, след като Лина си отиде.

— А ти какво искаш? Да я стържат през седмица? За какво?

— Знаеш ли колко ме интересува какво ще стане с нея! — рече Маймуната злобарски. — Проститутка. Всъщност ти искаше само да я шибаш. Не можа да изчакаш да изляза от кенефа и я налегна! А после й даваш от моите хапчета.

— Това пък к’во значи? Какво точно искаш да кажеш? Знаеш ли, едно от нещата, които ти липсват, е способността да мислиш. Да бъдеш честна, можеш, но да мислиш, не!

— Зарежи ме тогава! Постигна каквото искаше! Сега се разкарай!

— Може и да го направя!

— И без друго ти е все едно дали си с мен, или с нея ! Ти, с надутите си приказки и смахнатите си велики идеали — за теб аз съм само една лесбийка проститутка, един задник!

Мани я кавгата. Стана скучно. Неделя, изнизваме се от асансьора и кого, мислите, виждаме да влиза през главния вход на хотела — наша Лина, а с нея детенце на около седем-осем години, шишкаво момченце, сякаш направено от алабастър, натруфено с воланчета, кадифе и лачени обувки.

Лина — косата й пусната, очите, влажни от сутрешната литургия, изпълнени с небезизвестната италианска тъга. Самата благопристойност. Сладурана (това направо ме уби). Дошла е да ни покаже своето бамбино ! Поне така изглежда.

Сочи момчето и шепне на Маймуната: „Молто елегантно, но?“ 45 45 Много елегантен, нали? (итал.) — Б.р. Обаче после, докато ни изпраща до колата и детето усърдно разглежда униформата на портиера, тя подхвърля, че ако искаме, можем да отидем с нея до апартамента й в Монте Марио днес следобед и там отново да го направим заедно с още един мъж. Тя си имала приятел — имайте предвид, че всичко това го казва преводачът ми, — та имала приятел, който със сигурност, както казва, че би желал да шиба сеньорината . Виждам как сълзите тръгват изпод черните очила на Маймуната още докато ме пита: „Е, какво да й отговоря — да или не?“ „Не разбира се. Твърдо не!“ Маймуната разменя още няколко думи с Лина, после се обръща отново към мен. „Тя казва, че няма да е за пари, а просто.“

„Не! Не!“