Филип Рот - Синдромът Портной

По дяволите, Софи, само опитай, защо не пробваш? Защо всички ние не опитаме! Защото истинската борба, майко е да бъдеш лош — да бъдеш лош и това да ти доставя удоволствие! Ето това прави от нас, момчетата, мъже, майки. Но какво така наречената моя съвест е сторила с моята сексуалност, моята спонтанност, моята смелост? Няма значение, че има нещо, от което се опитвам да се отърва, защото фактът си остава — не мога да се отърва. Белязан съм от главата до петите като пътна карта с моите комплекси. Можете да пропътувате на длъж и шир тялото ми по широките магистрали на срама, задръжките и страха. Виждаш ли, аз също съм твърде добър, майко. И аз съм почтен до мозъка на костите си — точно като теб! Виждала ли си ме някога да запаля цигара? Приличам на Бети Дейвис. В днешно време момчетата и момичетата още преди да са на възраст за бар мицва смучат марихуана, сякаш е ментови бонбони. А аз още не мога да запаля като хората една „Лъки Страйк“. Да, толкова съм добър. Не мога да пуша, почти не пия, никакви наркотици, не вземам на заем пари, не играя комар, ако излъжа, се потя, сякаш съм минал през екватора. Е, да, казват, шиба твърде често, но, уверявам те, с това се изчерпват моите прегрешения. Виж какво направих с Маймуната — изоставих я, избягах от нея от страх, момичето, чиято пичка съм мечтал да лижа цял живот. Защо и най-нищожният протест не е по силите ми? Защо и най-малкото отклонение от нормите на почтеност ме кара да се пържа в собствения си ад? Когато аз мразя тези проклети норми! Когато знам нещо повече от табутата. Докторе, мили докторе, какво казваш ти? КАКВО КАЗВАШ ТИ, ДА НАПЪХАМЕ ПОДСЪЗНАНИЕТО ОБРАТНО В ЕВРЕЙСТВОТО? Освободете либидото на това прекрасно еврейско момче, моля ви. Повишете цената, ако трябва — всичко ще платя! Стига вече съм треперил пред тъмните низки удоволствия! Мамо, мамо, какво искаше да направиш от мен — скитащ призрак като Роналд Нимкин? Откъде ти скимна, че най-добре за мен е да бъде послушен ? Малък джентълмен ? Страхотен модел за едно създание, изтъкано от лъст и желания! „Алекс — казваш на излизане от Уикуейки Динър, и не ме разбирайте погрешно, преглътнах го, хвалбата си е хвалба и аз я възприемам откъдето и да идва, — Алекс — казваш ми ти, а аз съм изтупан с вратовръзчица на ластик и блейзер, — как само решеше месото! Как само ядеше печения картоф, без да разсипваш! Идеше ми да те цункам, никога, не съм виждала такъв мъничък джентълмен с мъничка салфетка на скута!“ Сладкишче , мамо. Едно мъничко сладкишче си видяла — истински продукт на възпитателната ти програма. Разбира се, разбира се! Загадката всъщност се състои не в това, че не съм умрял като Роналд Нимкин, а че не съм като онези млади мъже, които виждам да се разхождат, хванати за ръце в Блуминглейл 43 43 Голям универсален магазин в Ню Йорк. — Б.р. събота сутрин. Мамо, плажът на Файър Айлънд е претъпкан с тела на хубави еврейски момчета по бикини и намазани с плажно масло, които също са били малки джентълмени в ресторанта и сигурен съм, също са помагали на мамичките си да подреждат плочките за маджонг, когато дамите са се събирали в понеделник вечер, за да поиграят. Всемогъщи Боже! След всичките тези години подреждане на плочки как изобщо се оправям сега в света на пичките, това е загадката. Затварям очи и без особена трудност виждам как живея под един покрив на Оушън Бийч с някаква гримирана личност на име Шелдън. „Да ти еба майката, Шели, те са твои приятели, ти ще приготвиш чесновия хляб.“ Мамо, твоите малки джентълмени вече са пораснали и ето ги, лежат на плажа върху ароматизирани с лавандула хавлиени кърпи, изпълнени с яростен нарцисизъм. Ой, гут — подвиква ми някой — на мен! „Алекс? Алекзандър Велики! Миличък, да си виждал някъде естрагона ми?“ Ето го, мамо, малкото ти джентълменче — целува по устата някого на име! Шелдън, защото онзи сял гарнитура с ароматни подправки! „Знаеш ли какво прочетох в «Космополитън» — пита мама баща ми, — че има жени, които са хомосексуални.“ „Хайде стига — изръмжава Татко Мечо, — що за дивотии…?“ „Джак, моля ти се, нищо не си измислям, прочетох го в «Космополитън»! Ще те покажа статията!“ „Остави тая работа, публикуват такива глупости само заради тиража…“ Мамо! Тате! Има и по-лошо — има хора, които чукат пилета! Има мъже, които шибат трупове! Вие просто не можете да си представите как реагират някои хора след изтърпяването на петнайсет-двайсет годишна присъда да бъдат „добри“, постановена от някой идиот!