Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Администраторката ме поглежда, сякаш ме вижда за пръв път. Ноктите й са изкуствени и лакирани на червени, бели и сини райета. Те като че ли са единственото забележително нещо в нея.

— На много хора… им пука… за Дайана Мун.

Свалям ръкавиците, като ги издърпвам пръст по пръст.

— Затова ли тя… уби съпруга си?

Администраторката се озърта нервно.

— Той почина от свръхдоза. Освен това Дайана Мун е… героиня. Рейтингът ще скочи до небесата.

Прозявам се шумно.

— Но какво толкова е направила? — питам с пълното съзнание, че това е много нагъл въпрос, понеже спокойно може да се каже, че и аз нищо не съм направила, освен дето съм се омъжила за Хюбърт, вероятно една от най-добрите партии в света.

Администраторката ме поглежда с едва сдържана ярост.

— Сега ще видя дали не мога да открия Х.

Точно в този момент Констанс Диуол минава през сивата блиндирана врата, зад която се крие тайнственият лабиринт от студия на „Нетуърк“.

— Сесилия — казва тя, като ми протяга ръка. — Колко се радвам да те видя отново. За съжаление днес не е най-подходящият момент за изненадващо посещение. Дайана Мун е на снимачната площадка и е… е, тя просто е Дайана Мун.

— А аз съм принцеса Сесилия Кели Люксенщайн — казвам аз някак нехайно, но се свивам вътрешно при думата „принцеса“, защото зная, че именно тези неща отблъскват хората и ги карат да звънят на клюкарските рубрики. — И бих искала да видя съпруга си.

— Спешно ли е, принцесо Люксенщайн? — пита Констанс крайно саркастично, за което по-късно ще я накарам да си плати, може би като поискам да я уволнят.

Доколкото съм чувала, тя е една „по-млада, по-мила и по-умна“ моя версия. Знам и че е лудо влюбена в съпруга ми (както и всички онези тъпи харвардски възпитанички), откакто постъпи на работа при него като помощник-продуцент се опитва да го вкара в леглото си и искрено вярва, че би му било по-добре с нея, отколкото с мен.

— Трябва ли да има спешна ситуация, за да мога да видя съпруга си? — питам със същата доза сарказъм.

— Просто… взели сме много охранителни мерки.

— За да опазите Слейтър Ландън от Дайана Мун, предполагам.

Констанс и администраторката се споглеждат набързо. Администраторката свежда очи и се прави, че подрежда телефонните съобщения.

— Мога да те настаня в зелената стая — казва накрая Констанс. — Но не мога да ти гарантирам нищо.

Минути по-късно, пушейки нелегално в зелената стая, попоглеждам екрана, на който Дайана Мун със сатенена вечерна рокля (едната презрамка е паднала небрежно от рамото й) се навежда към Слейтър Ландън и абсолютно сериозно му казва:

— Никога не поглеждам назад. Имах късмет и — тя поглежда право в камерата — всеки ден благодаря на Исус за това.

След това се отпуска победоносно назад, кръстосва крака и прехвърля ръка зад облегалката на креслото, така че да се вижда цепката между гърдите й. Изкикотва се.

Слейтър Ландън, полуангличанин, полуамериканец, бивш тийнейджърски секс идол от екрана, чиято кариера приключи (за кратко), след като го хванаха облечен в женски дрехи, се навежда над бюрото и казва:

— Дайана, да не си се побъркала по Исус?

Лицето на Дайана Мун добива непроницаемо изражение и очевидно без да може да се стърпи, тя казва:

— Слейтър, розовите гащички с къдрички говорят ли ти нещо?

Слейтър не е подготвен за такова нещо, но се прикрива, като прокарва пръсти през късата си руса коса и казва:

— Алиса не е ли носила такива в Страната на чудесата, когато се е спуснала в заешката дупка?

— Дупка — подхвърля кокетно Дайана. — Тази ли дума ти е любимата?

Слейтър поглежда към камерата.

— Добре, хора. Времето изтече. Дайана, много ти благодаря, че участва в предаването и късмет с новия ти филм… — Сетне се усмихва на камерата, но няколко секунди по-късно сваля рязко микрофона си и крещи: — Надявам се, че ще можем да отрежем последното.

Звукът затихва и техниците се появяват, следвани от Хюбърт. Дайана го прегръща и поглежда през рамо към Слейтър, после всички излизат и екранът угасва.

Изведнъж усещам съжаление към съпруга си.

Знае ли той, че го ИЗПОЛЗВАТ? Каква ВСЪЩНОСТ е неговата работа? Да уговаря срещите с гостите и да се грижи да не осъдят Слейтър за изнасилване на непълнолетни? Кой би си избрал да се занимава с такова нещо?

Хюбърт. „Европейски престолонаследник е не само страхотен красавец, но и съвсем обикновен човек“, крещеше едно заглавие преди три години, когато Хюбърт за пръв път започна работа. На първия му работен ден беше сниман как си купува сандвич от кулинарния магазин на ъгъла, а когато излезе с кафявия плик в ръка, той махна на фотографите и им се усмихна. „Първият ден на принца в училището на живота“, пишеше на първа страница в „Ню Йорк Поуст“ и тогава това изобщо не ми се стори странно.