Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Изтичваме до автобуса, като махаме и крещим, качваме се, Майлс изважда два жетона и се смеем, докато отиваме до задните седалки. Там сядаме, споглеждаме се и избухваме в смях, а когато вдигаме очи, всички в автобуса ни зяпат. Аз хлъцвам, а Майлс отпива глътка шампанско от бутилката. След това здраво хванатите ни ръце се пускат и се втренчваме през противоположни прозорци към дъжда, който шиба стъклата.

— Добро утро.

— Добро утро.

Хюбърт седи на кухненската маса, пие кафе и чете „Уолстрийт Джърнъл“.

— Има ли, ъ-ъ, кафе? — питам.

— В кафемашината — казва той, без да вдигне поглед.

Отивам до плота и започвам да тракам с вратите на шкафчетата, докато търся чаша.

— Опитай със съдомиялната — казва той.

— Благодаря — отговарям.

Наливам си кафе и сядам.

— Рано си станала — подхвърля той.

— М-хм — отвръщам. Хюбърт плъзва „Поуст“ към мен.

Отпивам глътка кафе. Отварям вестника на страница шеста.

Заглавието гласи: „Принцесата-булка на живо на купона.“

Следва текстът: „Очевидно принц Хюбърт Люксенщайн крие бляскавата си съпруга Сесилия, а не обратното. Сесилия Кели, бивша служителка в художествена галерия, се спотайва още от сватбата си, която се състоя преди две лета в Лаго ди Комо, Италия, в 200-акровия фамилен замък, притежание на бащата на младоженеца, принц Хайнрих Люксенщайн. Но снощи, на петдесетата годишнина на балета, красивата принцеса с нова момчешка прическа и рокля от «Бентли» пристигна соло и очарова гостите на вечерята, сред които… преди да напусне драматично с новия екранен секс символ Майлс Хансън.“

Сгънах вестника.

— Сесилия… — започва той.

— Още ли ме обичаш?

— Сесилия…

Вдигам ръка.

— Недей. Просто недей — казвам.

Мили дневнико,

Мисля, че вече съм по-добре.

Днес ставам, обличам се, пия кафе и чета останалите от Хюбърт вестници. Поглеждам си часовника и виждам, че е девет. Внезапно ми хрумва, че днес бих могла да направя нещо. Чувството е толкова странно, че за момент помислям да взема някой и друг Ксанакс, но след това осъзнавам, че за пръв път от… какво, години? — не искам да се друсам. Всъщност мисля да отида до центъра и — ХА! — да направя изненадващо посещение на съпруга си в службата.

А най-ужасното е, че колкото повече мисля за това, толкова по-голямо става желанието ми да го направя. Все пак Хюбърт е мой съпруг и има ли нещо по-естествено от това съпругата да отиде да посети мъжа си в обедната му почивка? Особено ако подозира, че той може да има връзка с друга (което е възможно) или има други планове (това пък е почти сигурно). Затрудненото положение ще го принуди да избира между жена си и предишните планове за обяд. Решението му ще й покаже почти всичко, което й е нужно да знае за него, а именно: а) ако предпочете работата пред съпругата си, значи е лайно и не я обича; б) ако предпочете жена си пред работата, вероятно все още е лайно, но може би я обича. И в двата случая имам чувството, че днес Хюбърт ще бъде победен и искам да съм там, за да стана свидетел на поражението му.

Незнайно защо, нося морскосиня шапка и ръкавици на морскосини и бели райета, когато почуквам на тезгяха на администраторката със златна запалка „Дънхил“. В чантата си имам клетъчен телефон, който сякаш не работи, два стари тампона и ронеща се кучешка бисквитка.

— Х. Л., моля — казвам на администраторката.

Жената отначало не помръдва, а после произнася с отегчен, хладен глас:

— За кого да предам?

А аз отвръщам:

— За съпругата му.

Тя ме измерва от глава до пети и казва:

— Секунда.

В момента съм в състояние да мисля единствено, че тя не ме е познала и неизвестно защо, това ме вбесява. Иска ми се да я УБИЯ, затова потропвам отново със запалката, и то по най-дразнещия начин.

След това си напомням, че вече съм по-добре.

Тя вдига слушалката и пита някого:

— Х. там ли е? — После явно й задават някакъв въпрос, защото отговаря: — Ами жена му е тук. — Накрая затваря телефона и ми казва: — Сега някой ще слезе да говори с вас.

— Какво искате да кажете? Къде е съпругът ми? — питам. — Не съм дошла тук да говоря с някого, а за да видя съпруга си.

— Той не е в кабинета си.

— Някой седи ли си изобщо в кабинета?

— Той знае ли, че ще дойдете?

— Разбира се, че знае — отвръщам, но със съзнанието, че нещата не отиват на добре.

— Ами той вероятно е на снимачната площадка. Дайана Мун ще участва в предаването днес.

— Трябва ли да ми пука за Дайана Мун?