Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Аз съм Джеймс Дийк. Живея тук — казва той и вдига ключовете си, за да може другият да ги види.

Портиерът го пуска вътре.

— Нов ли сте? — пита Джеймс. Като говори, му става по-добре. Може би ако не спира да говори, нещата ще минат по-леко.

— Женен ли сте? Аз съм женен. Не съм сигурен дали ми харесва да съм женен, но какво да се прави?

— Лека нощ — казва портиерът.

Джеймс се качва на асансьора и стига до вратата на апартамента си. Минута ли му отнема или цяла вечност? Израсна на Лонг Айлънд в една от строени на калкан редица къщи. Всичките бяха еднакви. В тяхната имаше плетени мебели от „Сиърс“.

(Баба му ядеше бонбони на червени и бели райета. Ментови, казваше. Носеше пеньоари на цветя.)

В къщата на Уинините родители имаше басейн и тенис корт. Баща й беше съдия. Уини имаше черна ракета „Принс“.

Това е много, много важно.

Веднъж някой донесе в училище една маймунка. Опашката й беше протрита.

Птиците цвъртят. Това е ужасен шум. Кой би могъл да предположи, че в Ню Йорк има толкова много птици? Той влиза в апартамента си. Ще им покаже на всичките. Ще напише тази книга. Тя е велика. Хората трябва да разберат за това.

— Уини — казва той.

Тя лежи в леглото. Отваря очи и го поглежда свирепо. Обръща се.

Някой трябва да разбере за това.

Джеймс я разтърсва.

— Това е грандиозен правителствен заговор, Уини. Уини, будна ли си? Изследват пренатоварването на биологичните ниши, но вместо плъхове използват маймуни и откриват, че същото поведение се повтаря и при приматите, което означава, че изследването ще удари жилищната криза в големите градове право в десетката. Разбира се, Стивън Джей Гулд е открил същия строеж и при изследванията си върху охлюви…

— Върви… на… канапето.

— … които след това е приложил в изследванията си върху примати, а Дарвин никога не е чел Мендел 7.

— За какво, по дяволите, говориш, Джеймс? — Тя вдига поглед към него. Очевидно наистина го поглежда, защото казва: — Боже Господи! Изглеждаш ужасно. Приличаш на скитник. И вониш.

— Съжалявам, че те събудих — казва Джеймс. Но не съжалява. Неочаквано усеща непреодолима (и необяснима) привързаност към нея. Иска да прави любов. Иска да прави секс. Трябва да прави секс.

Той присяда на ръба на леглото.

— Ти си просто чудесна. Ти си чудесна съпруга. Винаги съм искал да ти кажа колко те обичам, но ти никога не ми даваш възможност.

— Направо си отвратителен — казва Уини. — Бих те помолила да се изнесеш веднага, но вече е твърде късно. Можеш да отидеш на хотел утре сутринта. — И се завива презглава.

— Всички толкова ти се възхищават. Танер е луднал по теб.

— Не ми се слушат такива работи — казва Уини. Всеки момент ще избухне. На сутринта има работа. (Защо всички си мислят, че техните глупости са по-важни от нейните глупости? Иска й се някой друг да признае важността на нейните глупости. Поне веднъж.)

Джеймс я прегръща. Опитва се да я целуне.

— Джеймс — казва тя.

— Ти си толкова… хубава — бърбори Джеймс, като се опитва да я погали по косата.

— Джеймс, върви да спиш… Джеймс, престани… ще накарам да те арестуват за съпружеско изнасилване… Джеймс, махни се от мен!

Уини пищи. Джеймс се претърколва отстрани. Стене.

— Върви на канапето! — казва Уини.

— Не мога.

Уини отмята завивките.

— Утре хубавичко ще си поговорим. За твоето поведение. Ще се направят някои големи промени тук.

— Уини…

— Сериозно говоря, Джеймс. Имаме дете. Ти имаш отговорности. И как така, по дяволите — и наистина искам да разбера това, — как така, по дяволите, вие двамата с Клей сте решили, че можете да тичате напред-назад и да се държите като шестгодишни? Виждате ли мен и Вероника да излизаме, да пием, да се друсаме и да се прибираме в четири сутринта? Как би ти се сторило? Дали ще ти хареса, ако изляза, бръкна в панталоните на някой мъж, отида да се друсам с него в тоалетните и един господ знае още какво? Може би трябва да го направя някоя вечер. Защото знаеш ли какво, Джеймс, вече не ми пука. Писна ми!

— Уини?

— И тази работа с шимпанзетата и алфа-мъжкарите. Започвам да си мисля, че напълно си откачил. Събуди се, Джеймс. Това е краят на хилядолетието. Мъжете и жените са равноправни. Схващаш ли? Тогава защо не се запиташ как се чувствам аз? Мислиш ли, че искам постоянно да се грижа за теб? Ами аз? И аз искам да се грижат за мен. Искам да имам съпруг, който да може поне да плаща… целия наем. Ти си бреме, Джеймс. Уморих се да върша осемдесет процента от работата и да жъна двадесет процента от печалбите. Уморена съм от…