Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Казах ти, че съм говорил. Как иначе щях да разбера, че Танер идва в града?

— Как са… Клей и Вероника?

— Не знам — казва Джеймс. Безпомощно. Отново губи власт пад разговора.

— Вероника все още ли заплашва да се разведе с Клей?

— А заплашвала ли го е изобщо ?

— Така ми каза тя. Последния път, когато се видяхме. Когато Танер беше в града.

— А, да. Спомням си — казва Джеймс. Трябва да бъде отстъпчив. Сега това е единствената му възможност. По някакъв начин Уини е успяла да насочи разговора към една хлъзгава и потенциално неприятна тема. В която той ще загуби.

— Иска ми се на Клей да му дойде умът в главата — казва Уини. — Тя ще си отиде, ако Клей продължава да се държи, както се държа при последното идване на Танер в града.

— Говорила ли си с Вероника напоследък? — пита Джеймс.

— Разговарям с нея само когато Танер идва в града. Защото наистина нямам време, Джеймс.

— Знам.

— А и не е толкова интересна. В края на деня тя е просто една домакиня.

— Права си.

— А сега ще ме извиниш ли? — пита Уини. — Имам да се обадя на още няколко места. Днес имахме голямо съвещание за Интернет. Може би ще искат аз да правя страницата.

— Това е страхотно — казва Джеймс и се връща в стаичката, която нарича свой кабинет. Залива го облекчение. Сякаш на косъм се е разминал с нещо лошо. Сяда пред компютъра си.

Напомня си, че каквото и да се случи, двамата с Уини имат по-добър брак, отколкото Клей и Вероника. Вероника е сестрата на Танер и е още по-голяма кучка от Уини. (Някога е била красива, но сега се е оставила да надебелее.) Клей и Вероника имат две деца. Клей е скулптор. Вече става известен. Има извънбрачни връзки. (Вероника сигурно му е като воденичен камък на врата. Тя не работи и никога не е работила. Поне ако между тях двамата с Уини се случи нещо, тя ще е в състояние да се грижи за себе си.)

Един час по-късно Уини влиза в кабинета му.

— Мислех си — казва тя — за тази твоя идея.

— Да? — казва Джеймс.

— Нещо не е наред в нея. Ако Танер е алфа-мъжкар, ти какъв си, Джеймс?

После му се усмихва и излиза от стаята.

Танер Харт е в стихията си. Той седи в най-отдалечения ъгъл на ВИП-стаята в „Хаоса“ (стая, до която може да се стигне само с един частен асансьор, а до него може да се стигне само през отделен вход, охраняван от две горили и момиче със списък в ръка), пуши една след друга цигари червено „Марлборо“ и пие мартинита. Танер Харт се смее. Танер Харт се мръщи. Танер Харт кима, разширява изненадано очи, отваря уста.

— А-ха, а-ха, да, спомням си, че се запознахме на снимките на „Автоматичен нож“, как си оттогава? Имаше куче, нали така, и нещо се случи с него, нещо с един слон? О, да, котка беше, котка. — След това се обръща към някой друг. — Хей, страшна жега беше онази нощ, нали; стой наблизо; отиваш ли някъде; хайде да идем да си поговорим някъде, след като свърши всичко това; но ти си добре, нали?_Изглеждаш_ страхотно.

Танер Харт си поглежда часовника. Скоро ще се отегчи. (Това е просто поредната филмова премиера.) До час ще може да хване някоя бройка и да се върне в хотелската си стая. След това отново ще се отегчи. (И ще трябва отново да повтаря цялата процедура, което само по себе си е отегчително.)

— Джими! — извиква Танер. Джеймс и Уини Дийк си проправят път през тълпата. Все още са с връхните си дрехи. Джеймс изглежда измъчен. Уини изглежда раздразнена. („Джеймс върви все надолу, мисли си Танер, откакто се ожени за Уини и им се роди дете. Изглежда като затворник.“ Танер иска да го освободи. Уини, изглежда, сякаш се нуждае от едно хубаво чукане. Танер трябва да освободи и нея.)

Уини зърва Танер. Махва с ръка.

— Сега ще го поздравим и след това се прибираме у дома — казва тя на Джеймс.

Джеймс не отговаря. Чака момента, когато ще може да се измъкне.

— Джими, момчето ми! Малкият ми Джими.

Танер сграбчва Джеймс за врата и го разклаща. След това го пуска, хваща лицето на Уини между шепите си, притегля я към себе си и я целува по устните.

— Обичам ви бе, хора! — казва той.

— Всички ни обичат — отвръща Уини.

— Да, но аз особено много ви обичам — казва Танер. — Имахте ли някакви проблеми с влизането? Тези хора на вратата са такива задници. Все го разправям на рекламните, но полза никаква. Джими, къде ти е чашата? Някой да донесе на този човек коктейл! — виква Танер. После сяда, отпуска се назад и придърпва Уини да седне в скута му. — Внимавай, Джими. Някой ден съвсем скоро ще ти я открадна.