Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Няма нужда. Утре няма да ставам рано — отвръща Иви, без да сваля очи от Танер. Не може да го остави да се измъкне. — След малко се връщам.

— Разбира се — обажда се Клей.

Вероника го поглежда мръснишки.

Иви се отправя забързано след Танер. Уини, Джеймс, Вероника и Клей са толкова досадни. Защо Уини винаги се опитва да я контролира? Не разбира ли, че Иви и Танер са едно, а тя и Джеймс, съвсем друго? (Двамата с Танер за купонджии. Хора на забавлението.) Иви успява да се пъхне в асансьора с Танер, точно преди вратата да се затвори.

— Добро момиче — казва Танер.

После оглежда Иви и си мисли: „Ще свърши работа.“ (Имал е стотици като нея. Сексапилни и достъпни. Твърде достъпни. След определена възраст не могат да си намерят съпруг. Дори приятел. По му се иска да чука Уини. Тя поне не е достъпна.)

— Само едно ми обещай — прошепва Танер. — Не ми пробутвай тия глупости за брак. — После запява: „Това не съм аз, скъпа. Не съм този, когото търсиш. Скъпа.“

— Не бъди толкова сигурен — изкикотва се Иви.

Вратите на асансьора се отварят на партера. Танер грабва Иви за ръката и двамата излизат забързано на улицата. Шофьорът държи вратата на лимузината отворена. Има тълпа, задържана от полицейски ленти.

— Маестро! — извиква Танер.

Сетне дръпва Иви в лимузината.

Клей, Вероника, Уини и Джеймс стоят на ъгъла отвън. Опитват се да хванат такси. (Или по-скоро да не хванат такси, мисли си Джеймс.)

— Ако искаш да се самоубиеш, давай — казва Вероника на Клей. — Вече пет пари не давам.

— За какво говориш? — пита Клей.

— О, за Бога, Клей! За толкова глупава ли ме мислиш?

— Да идем да пийнем по нещо — подхвърля Джеймс.

— И двамата сте смъркали кокаин — казва Уини.

— Не съм смъркал кокаин — отговаря Джеймс.

— Можеш ли да повярваш, човече? — обръща се Клей към Джеймс. — Искам да кажа, колко още от тия глупости трябва да търпим?

— Ти си един ужасен неудачник, Джеймс — казва Уини. — Хайде да хванем едно такси и да се прибираме у дома.

— Няма да хващам такси — опъва й се Джеймс. — Ще ида да пийна нещо.

— Джеймс!

— Не! — казва Джеймс. — Танер си седи, смърка си най-спокойно кокаин, а никой нищо не му казва.

— Танер е известна филмова звезда и прави по петнадесет милиона на филм — клъцва го Уини.

— Танер е алкохолик, наркоман и секс маниак. Той е абсолютен психически дегенерат — казва Вероника.

— Значи все пак нещата се свеждат само до парите — подмята Клей.

— За какво говориш? — пита Вероника.

— Тя — отвръща Клей и посочва Уини — току-що каза, че Танер прави по петнадесет милиона годишно. И затова всичко е наред.

— На филм. По петнадесет милиона на филм. И не, не е наред.

— Писна ми — казва Клей на Джеймс. — На теб?

— Аз просто искам да пийна нещо — отговаря Джеймс.

Лимузината на Танер спира на ъгъла и той сваля прозореца.

— Някой иска ли да го закарам?

— Аз съм с теб, Танер — казва Клей.

— Аз също — обажда се Джеймс, без да поглежда към Уини.

— Не смей да се качваш в тази лимузина, Клей!

— Хей, отпусни се малко, сестричке — казва Танер. — С момчетата ще идем да пийнем по едно безалкохолно.

Клей и Джеймс се качват в лимузината и едва не настъпват Иви, която лежи на пода и се смее.

— Здравейте, момчета — казва им тя.

Докато лимузината потегля, Джеймс се обръща и поглежда крадешком Уини. Устата й е отворена, но за пръв път оттам не се чува и звук.

Четири сутринта.

Джеймс не се чувства особено добре. Откраднал е тебешира. Сега го наказват. Струва му се (но не е сигурен), че чува гласове.

— Какво направи сега, Джеймс? — казва майка му. — Както си тръгнал, скоро ще трябва да те изпратим в поправително училище. Неудачник ли искаш да бъдеш? Като баща си?

Баща му неудачник ли беше? Костюмите му винаги бяха измачкани. Той притежаваше три ателиета за химическо чистене. Имаше ли връзка с Бети, жената, която му водеше счетоводството?

— Свали си панталоните, Джеймс — казва баща му и изважда колана от своите.

Ставаше дума само за едно мъничко парче тебешир. Всъщност една трошица.

— Хей, пуснете ме да вляза — казва Джеймс. Гласът му звучи прегракнало. И като че ли идва някъде от лявата му страна. (По някакъв начин е стигнал до тяхната кооперация. По някакъв начин е хванал такси и очевидно е успял да даде адреса си на шофьора. Но това му се струва много отдавна. Може би вчера.)

— Да? — обажда се портиерът. Джеймс никога досега не го е виждал.