Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Джеймс би искал да мрази Танер, но не може. Въпреки това би го мразил, ако не му беше приятел. Вероятно би се съгласил с Уини, че Танер е продукт на едно заблудено, зле образовано, повърхностно общество, което издига хората само въз основа на външността им и ако обществото знаеше какъв е Танер в действителност, нямаше да дава по седем, осем или девет долара, за да го гледа във филм.

Но, от друга страна, може би щяха да го правят.

А ако не го правеха, вероятно щяха да поискат Танер да върши нещо още по-лошо. Много по-лошо. Като например да поведе армия, да изнасилва и граби.

Това е, мисли си Джеймс, което Уини не разбира за мъжете. И никога няма да разбере. Това е нещото, мисли си радостно той, което ще попречи на Уини да се превърне в реална заплаха за неговата мъжественост. Това е, което му позволява да си седи вкъщи и да посещава порносайтове в Интернет или да играе шах срещу компютъра си, или дори да играе компютърни игри с насилие заедно със своя син (наистина Джеймс се чувства малко виновен за това, но си казва, че подготвя момчето за реалния свят, а и момчето страшно го бива в тези игри, толкова е бързо и съобразително), докато Уини ходи на работа в многоетажната сграда. („Тя се мисли за мъж, но не е, казва си Джеймс, въпреки че носи костюми, а когато я срещнах, и ризи с връвчици от същия плат, които се връзваха по мъжки.“)

Това е, което Джеймс знае, а Уини не: че мъжете не могат да бъдат опитомени.

Мъжете по природа обичат насилието.

Мъжете винаги искат да правят секс с много различни жени.

Джеймс винаги е знаел това (не го ли знаят всички мъже и не го ли разправят от тридесет години на жените, но жените просто не искат да ги чуят?). Но сега му се струва, че го знае другояче.

От известно време Джеймс чете за шимпанзетата.

Изучава всичко, което може да намери за шимпанзетата.

Шимпанзетата обичат насилието. Те се измъкват посред нощ и нападат други племена на шимпанзета. Големите шимпанзета (алфа-мъжкарите) избират някое малко шимпанзе (бета-мъжкар) и го убиват безмилостно, докато малкото шимпанзе пищи от болка и страх. След това алфа-шимпанзетата открадват няколко женски шимпанзета и правят секс с тях.

Отначало Джеймс започна да се интересува от тази работа с шимпанзетата (и да мисли за тях), за да си върне на Уини. (Не може да си спомни за какво точно има да й връща.) Но после се зае с това. Напоследък търси научни статии в Интернет. Не е сигурен какво точно означава цялата тази информация, но знае, че някъде в нея има нещо. Нещо важно.

Джеймс има своя теория: Танер е алфа-мъжкар.

Точно затова Танер може да върши безнаказано всичко, а Джеймс да го аплодира. (По дяволите, дори Джеймс можеше да върши безнаказано лоши неща, когато е с него.)

— Уини — казва Джеймс, когато тя се връща от работа и си сваля обувките (тя винаги си сваля обувките веднага щом се прибере у дома. Казва, че краката я болят, макар че обикновено носи практични, удобни обувки с трисантиметров ток). — Мисля, че имам идея за нов материал.

— Задръж така — казва Уини.

— Уини — казва Джеймс. Тръгва след нея. Тя е влязла в мъничката стая на сина им, където детето се опитва да чете една книга за динозаврите на бавачката си от Ямайка.

— Мор… мор… — пънка се момчето.

— Мораво — казва Уини. („Нетърпеливо, мисли си Джеймс. Уини няма търпение за нашето дете, няма търпение за децата изобщо.“)

— Трябва да го оставиш сам да се сети — казва Джеймс. И по лицето на Уини разбира, че е сбъркал. Отново.

— Джеймс — отвръща Уини. — Ако чаках всички около мен да се сетят сами, щях цял живот да си чакам.

— Предполагам, че говориш за мен — подхвърля Джеймс.

— Вече не знам за кого говоря — казва Уини. Лъже. Просто иска да избегне караницата.

Джеймс я следва до кухнята. Уини си сваля обиците и ги оставя на кухненския плот. След това отваря хладилника и изважда три морковени пръчици.

— Мисля да напиша материал за шимпанзетата — казва Джеймс.

Уини не отговаря. Само повдига едната си вежда и отхапва половин морковена пръчица.

— За новите теории — добавя Джеймс. — Теории, които важат и за хората. Танер например е алфа-мъжкар.

— Да не си говорил с Танер? — пита Уини.

— Не — отвръща Джеймс. — Но ще говоря с него. За тази теория. Дори може да напиша нещо за него. Да го използвам като пример.

Уини се изсмива кратко и злобно.

— Знаеш, че неговият агент никога няма да ти разреши такова нещо.

— Бих могъл да сменя името.

— Говори ли с Клей? — пита Уини. (Като отново се прави, че ме е чула думите му. А някога примираше, когато той й говореше за работата си.)