Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Мъжете пасдар повлякоха Муди към нисана, но той инстинктивно се задърпа и им закрещя нещо на фарси.

„Хвърлете го в затвора! Хвърлете го в затвора!“ — безмълвно ликувах аз.

Муди и полицаите спориха дълго, докато жените ми крещяха обидни думи на фарси. След това бързо се метнаха в колите и потеглиха.

— Какво им каза? — попитах го аз.

— Казах им, че си на гости и не знаеш правилата — отвърна Муди.

— Ти каза, че мога да остана по костюм — рекох аз. Муди призна грешката си.

— Не знаех, но отсега нататък трябва да си облечена или с манто, или с чадор, когато излизаш. — После се опита да възвърне достойнството си.

— Сега вече знаеш и ще е по-добре повече да не те спират — довърши сопнато Муди.

Едва към края на седмицата дойде ред на Мамал и Насрин да посрещат гости. Двете с Насрин почистихме и лъснахме къщата. Муди и Мамал отидоха на пазара и се върнаха с пълни кошници пресни плодове, сладкиши и ядки. Направихме огромно количество чай. Очакваха се много гости, които щяха да се точат през целия ден.

Случи се така, че Елън и Хормоз бяха у дома, когато от високоговорителите отвън се разнесе призивът за молитва. Три пъти на ден този призив прекъсва заниманията на всеки техеранец. Няма значение къде сте или какво правите — никога не ви оставят да забравите, че е време за молитва. Всъщност молитвите могат да бъдат прочетени и в следващите няколко часа, но Аллах цени повече онези, които откликват незабавно.

— Нуждая се от чадор — скочи Елън.

Към нея се присъединиха и други вярващи, в това число и Амех Бозорг, и се заприготвяха за молитва. Скоро от съседната стая се разнесе монотонният напев на молитвите им.

После Амех Бозорг подметна колко много й харесала Елън.

— Хвала на Бога! — обърна се тя към Муди. — Хвала на Бога! Много добре си чете молитвите. Аллах ще я възнагради.

По време на тържеството Муди се заприказва с един от братовчедите на Насрин, който също беше лекар.

— Защо не работиш? — попита го доктор Мараши.

— Ами не съм се оправил още с документите и разрешителното — отвърна Муди.

— Нека поговоря с болничната управа. Имаме голяма нужда от анестезиолог.

— Наистина ли можеш да ми помогнеш? — с надежда в гласа попита Муди.

— Директорът на болницата ми е приятел. Двамата ще видим какво може да се направи — отвърна доктор Мараши.

Муди бе на седмото небе от радост, защото знаеше колко е важно да заемаш добро положение в обществото и да имаш влиятелни приятели. Най-после се бе появила реална възможност. Муди беше мързелив, но като специалист го биваше, а освен това му се нравеха и парите, и положението на доктор — професия, която в Иран бе на особена почит. Разсъждавайки над подобно развитие на нещата, стигнах до извода, че това може да се окаже добре и за мен. Сега имах малко свобода, колкото и незначителна да беше. Муди разбираше все по-ясно, че е прекалено трудно да ме наблюдава непрекъснато. Той трябваше да ми даде малко повече свобода, за да оправи собствения си объркан живот.

Ако сега започнеше работа, това със сигурност щеше да ми даде по-голяма свобода на действие, а може би щеше да се отрази добре и на накърнената му гордост.

През втората седмица на Но-руз празниците продължиха с така наречената „почивка“ край Каспийско море. То се намира на север от Техеран и представлява част от ирано-съветската граница. Братът на Есей работеше в министерството на ислямската култура — в отдела, който бе конфискувал цялото имущество на шаха. Той предложи да ни заведе в една от шахските вили, като ни описваше примамващи чудеса.

Ако бях дошла в Иран преди ден-два, разказът му щеше да ми прозвучи екзотично. Шахска вила! Но вече имах горчивия опит от двореца, за да повярвам в каквато и да е история за приказни богатства и разкош в републиката на аятолаха.

Преди всичко мечтите ми за едноседмична почивка в шахска вила едва ли биха могли да се съчетаят с пътуване в компанията на още двайсет и пет души, натъпкани в три коли. Единствено вълнуващ бе фактът, че ще пътувам в провинцията. Знаех, че Иран е голяма държава, и нямах никаква представа каква част от територията й трябва да прекосим с Махтоб, в случай че изобщо някога тръгнем да се измъкваме по този начин. Затова оглеждах местата, през които минавахме.

Колкото повече пътувахме, толкова по-обезкуражена се чувствах. Природата бе несъмнено красива, ала красотата й се дължеше на огромните планини, които се извисяваха в небето. Стръмните им зъбери бяха по-високи и по-остри от Скалистите планини. Те обкръжаваха Техеран от всички страни и го превръщаха в огромен капан. Свита на две в претъпканата кола, гледах надвесените им над нас стръмни склонове. Тъжно и мълчаливо разговарях със себе си. Може би през тази седмица ще възникне благоприятна възможност да се измъкнем с Махтоб. Може би с някой кораб ще прекосим Каспийско море и ще стигнем в Русия.