Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Най-сетне Муди успя да напъха лъжица супа в устата на сестра си. Като я преглътна, роднините в стаята нададоха победоносен вик.

Бдението продължи цялата нощ и на следващия ден. От време на време Баба Хаджи надникваше в стаята, а в останалата част от деня се молеше и четеше Корана.

Муди, Махтоб и аз се изнервихме от явните преструвки на Амех Бозорг. Двете с Махтоб искахме да си тръгнем, но Муди отново бе притиснат между уважението към семейството си и своя здрав разум. Амех Бозорг остана на смъртния си одър и в петък вечер, когато бяхме поканени на друго място.

После, като отдаде изцелението си на Аллах, тя стана от постелята и обяви, че незабавно тръгва на поклонение в свещения град Машхед в североизточната част на страната, където се издига една особено почитана джамия, известна с лечебното си въздействие. В събота кланът изпрати забележително свежата Амех Бозорг на летището. Жените ронеха тъжни сълзи, а мъжете премятаха в ръце броениците и се молеха да стане чудо.

Муди се включи в играта, изпълнявайки задълженията си, но щом останахме насаме, ми прошушна:

— Болестта й беше пълна измислица.

Октомври мина и настъпи ноември. Утрините в зле отоплявания апартамент бяха много студени, от което разбрах, че техеранската зима е не по-малко мъчителна от жаркото му лято. Бяхме дошли тук без подходящи дрехи за зимата, а Махтоб имаше нужда от дебело палто. За моя изненада Муди се впусна в разгорещен спор дали е нужна тази покупка и аз осъзнах, че темата „пари“ е станала особено болезнена за него.

Планът, който бяхме замислили с брат ми Джим, пропадна. Той се обади у Мамалови около две седмици след като бях дала писмата на Джуди, изпълнявайки нарежданията ми. Обясни на Муди, че татко е много зле и че семейството е събрало пари, за да се приберем у дома.

— Искаш ли да пратя билетите? — попита го той. — С каква дата да бъдат?

— Това е номер! — изкрещя в слушалката Муди. Тя никъде няма да мръдне. Не я пускам.

После тресна слушалката и изля гнева си върху мен. Скарахме се разгорещено за парите. Предложението на Рашид за поликлиниката си остана само предложение. Сигурно е било тароф.

Така или иначе разрешителното за работа на Муди бе стигнало до задънена улица и той взе да ме обвинява, че за това съм виновна аз.

— Трябва да стоя вкъщи, за да те следя и наблюдавам! — недоволстваше той и доводите му ставаха все по-нелогични. — Трябва да ти намеря един пазач. Никъде не мога да мръдна заради теб. ЦРУ ме следи, защото ти си действала нещо и сега вашите търсят теб и Махтоб.

— Какво те кара да мислиш, че роднините ми ни търсят? — попитах аз.

Той ми отвърна с пламнал от омраза поглед, в който прочетох твърде много неща. Какво ли му е известно? — чудех се аз. Ясно, посолството се бе свързвало с него заради мен, но той не знаеше, че аз знам. Или пък знае?

Той също се тормозеше от много трудни и мъчителни въпроси. Дали ми има доверие — питах се аз — и докога. Дали някога ще миряса? Кога ли ще успее да ме пречупи с бой и ще ме превърне в покорна съпруга? Муди ме бе довел в Иран с лъжи и заплахи. Сега не знаеше какво да прави с мен.

— Искам да напишеш писмо до родителите си — каза той. — Пиши им да опаковат всичките ни неща и да ги пратят с някой кораб тук.

Беше ми особено трудно да съчиня подобно писмо, особено с Муди, който надничаше през рамото ми и четеше всяка моя дума. Но се подчиних, защото знаех, че родителите ми няма да изпълнят нарежданията му.

Като се приключи с писмото, Муди склони да купим палто на Махтоб. Насрин и Амир щяха да дойдат с нас. Понеже знаеше, че Насрин е надеждна надзирателка, Муди реши да си остане у дома. Влезе в спалнята за следобедната си дрямка. Приготвихме се да тръгваме и вече бяхме на вратата, когато телефонът иззвъня.

— За теб е — сухо каза Насрин. — Някаква жена, която говори английски.

Връчи ми слушалката и застана на стража до мен.

— Ало?

— Обажда се Хелън — изрече женски глас. Бях толкова учудена и шокирана, че някой от посолството може да ми се обади тук, но направих героичен опит да скрия чувствата си от Насрин.

— Трябва да поговорим — рече Хелън.

— Имате грешка — отвърнах аз.

Хелън не обърна внимание на думите ми, тъй като бе наясно с трудното положение, в което съм поставена.

— Не исках да ти звъня вкъщи, но един човек се свърза с нас, за да те открие, и трябва да говоря с теб. Обади ми се или ела веднага, щом можеш.

— Не зная за какво говорите — излъгах. — Сигурно имате грешка.