Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Знаехме, че рано или късно ще намерим най-подходящото за нас място, но работното време на Муди ограничаваше възможностите ни за търсене, така че предложението на посредничката беше съвсем естествено. Без да знае нашите лични отношения, тя невинно каза:

— Какво ще кажете, ако с Бети започнем още от сутринта. Ще обиколим повече места и ако тя намери нещо подходящо, след това ще го видите заедно.

Погледнах към Муди. Как ли щеше да реагира?

— Добре — съгласи се той.

По-късно, когато бяхме сами, той внесе известни ограничения в позволението си.

— Трябва да те взема от дома. Няма да се отделяш от нея и да те връща обратно вкъщи — нареди той.

— Добре — съгласих се аз.

Бавно, много бавно се разхлабваха веригите ми.

Още на следващия ден попаднах на идеалната за нас квартира. Просторен апартамент на два етажа, най-големият от трите в сградата. Намираше се в северната част на Техеран, където постройките бяха, общо взето, по-нови и добре поддържани. Беше само на петнайсет минути с такси от болницата.

Сградата е била построена по времето на шахския режим и апартаментът, който ме интересуваше, беше красиво обзаведен с италиански мебели. Имаше канапета и кресла, елегантна гарнитура в трапезарията, модерни уреди в кухнята и телефон, така че нямаше да ни се наложи да прибавяме и нашите имена към списъка на чакащите. Пред сградата имаше затревен двор и голям плувен басейн.

Апартаментът обхващаше голяма част от двата етажа, а разпределението на стаите би позволило на Муди да открие клиника в двете крила, които посредничката наричаше вили. Вилата отдясно опасваше сградата до задната й страна и тук щяхме да живеем ние, а клиниката на Муди щеше да бъде в предното крило на апартамента. Широки дървени врати отделяха едното крило от останалата част на апартамента и така естествено се оформяха чакалнята и стаята за процедури.

Голямата спалня и детската стая за Махтоб бяха на втория етаж, където имаше и баня, напълно обзаведена с вана, душ и истинска тоалетна. До голямата спалня се намираше малък апартамент с изглед към задния двор, далече от улицата.

Още същата вечер отидохме с Муди да разгледаме апартамента и той също го хареса. Без да му казвам каквото и да е, сам забеляза, че мястото е чудесно за клиниката, която иска да открие.

Аз също вярвах, че това е най-подходящото място за осъществяване на плановете ми. Като господарка на собствения си дом и съпруга на доктор щях да имам много повече свобода. Муди не би могъл да ме контролира, нито да ме държи далеч от телефона. Тук нямаше да има човек, който постоянно да ме шпионира или да ме държи под ключ.

Притеснявах се все пак, че не мога да предупредя Махтоб да не гледа на тази къща като на неин дом завинаги. Тя вече не говореше за връщане у дома. По очите й познавах, че мечтае точно за това, но не смееше да го сподели дори насаме с мен.

Преместихме се към края на юли благодарение на парите, осигурени от Меджид и Мамал. Дадоха ни и една значителна сума, за да си купим всичко необходимо — хавлиени кърпи, одеяла, възглавници, тенджери, тигани, храна.

Помогнаха и другите роднини, доволни, че се установяваме. Щастливи от помирението ни, Ага Хаким ни покани на вечеря. Изненадата, която бяха подготвили за Муди, впоследствие се оказа много важна за мен. Едва прекрачили прага на дома им, Муди изведнъж засия, като забеляза двете неочаквани гостенки.

— Чамсей! — извика той. — Зарий!

Двете сестри бяха израснали в Шустар в съседство със семейството на Муди. Не ги беше виждал, откакто бе напуснал Иран, и много им се зарадва. Чамсей Наджафий веднага ми допадна — още преди да науча каквото и да е за живота й. Носеше чадор, различен от онези, които бях виждала дотогава. Бе направен от прозрачна дантелена материя, което обезсмисляше предназначението му. Под него носеше черна пола и розов пуловер в европейски стил. Разговаряше с мен любезно на безупречен английски.

Муди се зарадва, като разбра, че съпругът на Чамсей е хирург в една от малкото частни болници в Техеран.

— Доктор Наджафий може би ще успее да ти намери работа — предположи Ага Хаким.

По-нататък в разговора с изненада научих, че и Чамсей, и Зарий живеят по десет месеца в годината в Америка. Доктор Наджафий разпределяше времето си между двете страни. Идваше тук да печели от безбожните такси на частната си практика и прекарваше по шест месеца от годината в Калифорния, където посещаваше семинари, обогатяваше познанията си и се наслаждаваше на свободата и чистотата. Зарий беше петнайсет години по-голяма от Чамсей. Беше вдовица и живееше със сестра си. Английският и не бе така блестящ, както на Чамсей, но и тя се държеше с мен много мило. И двете се смятаха за американки.