Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Някои от мъжете отскочиха до близката главна улица, за да разберат какво става. Върнаха се с новината, че улиците са затворени за всякакви превбзни средства, с изключение на линейките и пожарните.

— Тази нощ не можете да си тръгнете от Геиша — каза някой.

Нощта прекарахме на пода в къщата на чичо Шафие. Двете с Махтоб отправихме благодарствени молитви към Бога, че ни бе пощадил, и отново се помолихме за избавление.

Пътищата останаха затворени и на следващата сутрин, но една линейка пристигна да откара Муди в болницата. Докато той се грижеше за пострадалите, ние умувахме върху мълчанието на зенитната артилерия предишната нощ. Песимистите смятаха, че правителството е останало без боеприпаси. Ако това се окажеше вярно, адският огън върху ни щеше да се увеличи.

Изглежда, слуховете бяха плъзнали из целия град, защото следобед правителствената телевизия излъчи изявление, което целеше да успокои духовете. Доколкото разбрах, говорителите съветваха населението да не се безпокои. Причината за липсата на зенитен огън била, че правителството опитвало нещо друго. Но така и не казаха какво.

Муди се върна в къщата на чичо Шафие чак през нощта. Квартал Геиша все още беше отворен само за колите на бърза помощ и пожарната, така че трябваше да прекараме тук още една нощ. Муди беше уморен и изнервен от дългия ден в болницата. Носеше лоши новини за много пострадали. В една къща, в която имало многолюден рожден ден, загинали осемдесет деца.

Реза Шафие трябваше да отложи връщането си в Швейцария. Вечерта той рече на Муди:

— Не можеш да оставиш Бети и Махтоб тук. Твърде опасно е. Нека ги взема в Швейцария. Ще отседнат при мене. Ще се грижа за тях. Няма да ги изпускам от очи.

Какво ли знаеше Реза Шафие за моето положение? Наистина ли смяташе да ни пази в Швейцария, или само искаше да успокои страховете на Муди, за да избягаме? Това нямаше значение, защото бях сигурна, че бихме могли да се върнем в Америка през Швейцария.

Но Муди на мига унищожи тази слаба надежда:

— Не! — изръмжа той. — В никакъв случай. Предпочиташе да ни излага на опасностите на войната. Прекарахме още два дни в къщата на чичо Шафие, докато специалните групи успеят да изнесат ранените и убитите. Всеки ден новините от правителството ставаха все по-тайнствени. Репортерите твърдяха, че Иран вече притежавал модерни ракети въздух-въздух, които били далеч по-ефикасни от зенитните оръдия, затова не ги използвал. Един репортер добави, че гражданите на Иран ще бъдат изненадани, като научат откъде идват новите ракети.

Америка? Русия? Франция? Израел? Всички обсъждаха този въпрос, но Муди беше убеден, че новото оръжие идва от Съединените щати.

— Заради ембаргото върху търговията с оръжие — каза той. — Съединените щати вероятно ги внасят чрез трети страни и по този начин принуждават Иран да плаща по-висока цена.

Муди беше убеден, че ненаситните за пари американски търговци на оръжие не биха пропуснали клиент с такъв неутолим апетит.

Не знаех, пък и не ме интересуваше откъде идваха ракетите, само се молех да не се налага да бъдат използвани.

Няколко дни по-късно нещата претърпяха ново развитие.

Правителството обеща жестока разплата с Ирак заради бомбардировката над Геиша и този път оповести, че при безпощадното нападение над Багдад е било използвано ново оръжие: ракети земя-земя, които можели да достигат Багдад от Иран, без да има нужда от самолети.

Съществуването на второ ново оръжие отново възбуди спорове по въпроса, кой снабдява Иран с модерни оръжия.

Правителството обяви триумфално, че новите оръжия били иранско производство. Муди се отнесе скептично към това твърдение.

Един ден той ни пусна двете с Махтоб да отидем на пазар с Есей и Мариам за летни дрехи на момичетата.

След като цялата сутрин обикаляхме пазарите, накрая взехме едно оранжево такси до дома. И четирите се сместихме на предната седалка. Аз бях в средата, а Махтоб — на скута ми. Шофьорът потегли и докато превключваше лоста със скоростите, усетих как ръката му се отрива в крака ми. В началото си помислих, че е било случайно, но след малко ръката му се плъзна по-нагоре и стисна бедрото ми.

Вонеше отвратително, хвърляше ми коси погледи и се подхилкваше похотливо. Махтоб разговаряше с Мариам, което ми даде възможност да го сръгам силно в ребрата, без тя да забележи.

Това обаче само го окуражи. Той сложи длан върху крака ми и го стисна. Ръката му се плъзна бързо нагоре.